Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Ще ми липсваш — прошепна той и я напъха под леглото. И за своя изненада осъзна, че е истина. Светлина! Взе набързо наметалото си, ръкавиците и копието, духна лампите и излезе. Жените можеха да оплетат мъжа в този трънак преди да се е усетил.

Коридорите бяха все така пусти и тихи, освен звука от собствените му ботуши, но облекчението му приключи, щом стигна в преддверието, извеждащо към двора пред конюшнята.

Единствената запалена лампа на стойката мяташе треперлива светлина по неизбежните гоблени, но Джюйлин и изгората му ги нямаше, нито Егеанин и останалите. При това забавяне с Тилин всички те вече трябваше да са тук и да го чакат. Оттатък портика дъждът се лееше като плътна черна завеса, която скриваше всичко. Възможно ли беше да са отишли в конюшните? Тази Егеанин като че ли променяше плановете си, когато й скимне.

Мат изръмжа, загърна се в наметалото и се приготви да тръгне към конюшните през пороя. Тази нощ вече му беше писнало от жени.

— Значи наистина се каниш да си тръгнеш? Не мога да го позволя, Играчко.

Той изруга наум, обърна се и се озова срещу Тюон. Смуглото й лице беше скрито под дългия прозрачен воал. Кръгчето, придържащо воала на бръснатата й главица, представляваше цяла купчина огнекапки и перли, а в добавка към широкия, отрупан със скъпоценни камъни колан, стегнал тясното й кръстче, си беше същинско съкровище. Много подходящ момент да се заглежда човек по съкровища, няма що! За какво се беше събудила и какво, в името на Светлината, търсеше тук? Кръв и пепел, сега ако побегнеше и се развикаше стражите да го спрат…

Мат посегна да я сграбчи, но тя се дръпна и от резкия й удар китката му изтръпна, а ашандарей отхвърча настрани. Очакваше да побегне, но тя го засипа с дъжд от удари със стегнати длани и ръцете, й го засякоха като остриета на брадва. Мат имаше бързи ръце, най-бързите, които Том бе виждал в живота си, според твърденията на стария веселчун, но единственото, което можеше да направи, бе да се брани, забравил за намерението си да я хване. Ако не се налагаше много старателно да си пази носа, за да не му го счупи — или нещо друго да му счупи; как удряше само! — ако не беше тази необходимост, ставащото щеше да му се стори смешно. Стърчеше над нея, макар ръстът му да беше около средния, но тя му налиташе неуморно, със съсредоточена ярост, все едно че тя беше по-високата и по-силната, и се надяваше да го надвие. Непонятно защо, след малко пълните й устни се извиха в усмивка и ако нямаше ум в главата си, Мат щеше да си помисли, че в големите й влажни очи просветват искри на радост. — Огън да го гори дано, да мисли точно в този момент за женската прелест бе толкова зле, колкото да мисли за цената на скъпоценностите!

Тя внезапно отскочи и с две ръце заоправя коронката с камъчетата, придържаща булото й. Сега на лицето й нямаше и помен от — радост. Беше съвсем съсредоточено. Прибра внимателно стъпалата си, без за миг да откъсва очи от лицето му, и много бавно започна да събира полите си на дипли над коленете.

Мат не разбираше защо все още не се е развикала за помощ, но схвана, че се кани да го изрита. Стига той да няма нищо против. Скочи към нея и всичко стана наведнъж. Жегна го рязка болка в бедрото и го накара да падне на едно коляно. Тюон вдигна полите си над бедрата и тънкото й, обуто в бял чорап краче полетя към него в ритник, който профуча над главата му, защото нещо изведнъж надигна във въздуха нея самата.

Трябваше да се изненада от Ноал, стиснал момичето в ръцете си, не по-малко от нея, видяла тези ръце да я държат, но реагира по-бързо от нея. Докато си отваряше устата, та най-сетне да извика, Мат се изправи и напъха воала между зъбите й, а другата му ръка шлевна перленото кръгче и го прати на пода. Не му съдейства както Тилин, разбира се. Наложи се да й стисне здраво челюстта, за да не впие зъби в пръстите му, От гърлото й заизлиза сърдито ръмжене, а в очите й блесна гняв, по-силен, отколкото при най-яростните й атаки. Заизвива се в прегръдката на Ноал и бясно замаха с крака, но старецът успя да се извие така, че ритниците й да не го засегнат. Старец или не, лесно се оправи с нея.

— Често ли си имаш такива неприятности с жени? — кротко го попита Ноал и оголи потрошените си зъби в усмивка. Беше с наметало и вързопът с пътните му вещи висеше овързан на гърба му.

— Винаги — кисело отвърна Мат и изпъшка, когато едно коляно го удари в болното бедро. Успя с една ръка да развърже шалчето на врата си и с него да затегне натиканото в устата на Тюон було с цената на един ухапан палец. Светлина, ами сега какво да прави с нея?