Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— А ако те помоля да изчакаш три часа? — попита той все така наведен над нея. — Знам, че Ата-ан Миере могат да преценяват часа до минута. — Онзи, от когото го знаеше, не беше самият той, но споменът сега бе негов, за едно пътуване на кораб на Ата-ан Миере от Алорален до Барашта и за една светлоока морска жена, която се разплака на раздяла, но отказа да слезе с него на брега.

— Кой си ти? — прошепна тя.

— Името ми е Мат Каутон, ако това е от значение.

— А аз съм Нестел дин Сакура Южна звезда, Мат Каутон. — Чу я, че се изплю, и знаеше какво прави. Изплю се в шепата си и дланите им се намериха в мрака. Нейната беше мазолеста като неговата и стискането й беше здраво. — Ще изчакам — каза тя. — И ще те помня. Ти си велик и добър мъж.

— Аз съм само един комарджия — отвърна й той.

Ръката й притегли неговата към сегментирания сребърен кръг на шията й и той се отвори с металическо щракване. Тя вдиша много дълго.

Трябваше само да постави пръстите й на подходящите места и да й покаже само веднъж хитрината, за да я схване, но той я накара да затвори и отвори нашийника три пъти, докато не остана доволен. След като се реши да го направи, поне да е сигурен, че ще се получи добре.

— Три часа, колкото можеш по-точно — напомни й Мат.

— Колкото мога по-точно — прошепна му тя.

Можеше да провали всичко, но ако той не можеше да рискува, то кой тогава? В края на краищата нали той беше човекът с късмет. Сигурно напоследък прословутият му късмет не се проявяваше толкова често, но все пак беше намерил Егеанин точно когато му трябваше. Мат Каутон все още имаше късмет.

Измъкна се от стаята точно толкова тихо, колкото бе влязъл, и притвори вратата. И едва не си глътна езика. Взираше се в широкия гръб на някаква сивокоса жена в рокля с червени ивици. Зад нея стоеше Егеанин, изпъната на пръсти, и Теслин, привързана към Рена със сребърната каишка на ай-дам. И помен нямаше нито от Домон, нито от Сета или онази Едесина, която така и не познаваше още. Егеанин изглеждаше свирепа като лъвица, готова да убие плячката си, но Теслин се беше ококорила и трепереше, почти обезумяла от ужас, а Рена беше зяпнала, сякаш бе готова всеки момент да повърне.

Без да смее да диша, той пристъпи внимателно към сивокосата и протегна ръце. Ако успееше да е надвие преди да е извикала, можеха да я скрият… Къде? Сета и Рена щяха да поискат да я убият. Колкото и здраво да ги държеше Егеанин, жената можеше да ги издаде.

Строгите сини очи на Егеанин за миг го засякоха зад рамото на сул-дам и веднага се съсредоточиха отново върху лицето й.

— Не! — заяви тя твърдо. — Вече не мога да си губя времето с промени в плана ми. Върховната лейди Сурот ми каза, че мога да използвам всяка дамане, която поискам, дер’сул-дам.

— Разбира се, милейди — отвърна сивокосата. — Само изтъкнах, че Теси все още не е добре обучена. Всъщност дойдох да я нагледам. Тя вече се оправя добре, милейди, но…

Все така без да диша, Мат заотстъпва на пръсти и се спусна по тясното стълбище. На изкачване не беше чул скърцане, но си имаше рискове и рискове. Човек трябваше да си ги подбира, а не да злоупотребява с късмета си. Иначе нямаше да доживее дълбоки старини, нещо, което той искрено желаеше.

Долу спря и задиша дълбоко, докато сърцето му не спре да тупти. В смисъл туптенето да се позабави, не съвсем да спре. Май нямаше да спре да тупти до утре. Не беше сигурен дали е дишал, откакто зърна сивокосата. Светлина! Щом Егеанин смяташе, че държи нещата под контрол, много хубаво, адски добре, но все пак, Светлина! Сигурно беше нахлузила клупове на шиите на двете сул-дам! Нейният план? Е, за това, че няма време за губене, беше права. Той побягна.

Бяга, докато рязката болка не го опари по бедрото и не се препъна в масата с инкрустирани тюркоази. Хвана се за някакво пано с летен пейзаж, за да не падне, и коприната с ярките цветя се раздра. Дългата бяла порцеланова ваза върху масата се катурна, пръсна се с трясък върху синьо-червените плочки на пода и трясъкът отекна по коридора. А той закуца. Но закуца по-бързо от всеки друг куцащ човек на света. Ако някой дойдеше да види от какво е този шум, нямаше да намерят Мат Каутон застанал сред цялата тази бъркотия, нито на два коридора околовръст.

Изкуцука остатъка от пътя до покоите на Тилин и вече бе прекосил дневната и нахлул в спалнята, преди да осъзнае, че всички лампи светят. Огънят в камината на спалнята се беше съживил с цепеници от позлатения дървен кош. Тилин, извила ръце назад да се справи с копчетата си, вдигна очи, щом той влезе, и се намръщи. Тъмнозелената и рокля беше омачкана.