Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Малобройните хора на Амхара го поглеждаха, но никой не му обръщаше особено внимание. Това, че не е тукашен, беше съвсем очевидно с тези негови сини очи и коса, подрязана до раменете. Мъжете тук в повечето случаи носеха косите си дълги чак до кръста, било вързани на тила или стегнати с щипка. Но простите му вълнени дрехи не изпъкваха с нищо, като на най-обикновен среден търговец по това време на годината, а и не беше единственият чужденец без връхно наметало, което да го пази от езерните ветрове. Повечето други чужденци бяха или брадати кандорци, или арафелци с тънки плитчици със звънчета, или салдейци с носове като ястребови клюнове, мъже и жени, за които тукашното време изглеждаше меко в сравнение със зимата по Граничните земи, но нищо във външността му не казваше, че и той е оттам. Колкото до него, той просто отказваше на студа да го засегне, пъдеше го като някоя досадна муха. Едно палто щеше само да му се мотае в краката и да му попречи, ако му се отвореше възможност да действа.

За негова радост, този път дори ръстът му не привличаше нежелано внимание. Във Фармадинг се срещаха твърде много високи мъже и малцина от тях бяха тукашни. Самият Манел Рочаид беше едва с педя по-нисък от Ранд. Ранд се придържаше доста зад него, оставяше хора и носилки да запълват разстоянието помежду им и понякога дори да скриват плячката от очите му. С тази коса, боядисана в черно с билки, които Нинив му беше дала, се съмняваше, че ренегатът Аша’ман ще го разпознае дори да се обърнеше и да погледнеше назад. Колкото до Рочаид — изобщо не се притесняваше, че ще го изгуби. Повечето местни хора носеха дрехи в убити цветове, с по-ярко везмо на гърдите и раменете, и понякога — шнола с драгоценен камък в косата при по-заможните. Докато чуждоземните търговци предпочитаха по-строго и непретенциозно облекло, за да не изглеждат прекалено богати, а техните колари и охранници се обличаха в груби вълнени дрехи. Докато яркочервеното копринено палто на Рочаид се набиваше на очи. Той крачеше през площада като някой крал, с отпусната небрежно на дръжката на меча ръка и вятърът издуваше поръбеното му с кожа наметало зад гърба му. Беше глупак. Този плющящ като знаме плащ, както и мечът привличаха хорските очи. Намазаните му с пчелен восък и завити нагоре мустаци го издаваха, че е мурандиец, който в този момент трябваше да трепери като всяко нормално човешко същество, а и с този меч… Тъп като вол, пълен глупак.

„Ти си глупакът, че изобщо дойде тук — изохка отчаяно Луз Терин в главата му. — Лудост! Пълна лудост! Трябва да се махаме! Бързо!“

Без да обръща внимание на гласа, Ранд придърпа топлите си ръкавици и продължи с твърда крачка след Рочаид. Много от уличните стражи по площада наблюдаваха мурандиеца. Тук смятаха чужденците за хора, които носят само неприятности, за горещи глави, а мурандийците имаха слава на особено свадливи. Чужденец, понесъл меч на бедрото, винаги привличаше вниманието на стражата. Ранд се радваше, че бе оставил своя в хана при Мин. Тя беше свила гнездо в тила му по-силно от Елейн или Авиенда, или от Аланна. Другите ги усещаше съвсем смътно, а Мин сякаш бе оживяла в главата му.

Докато Рочаид напускаше Амхара, навлизайки навътре в града, от покривите се занадигаха рояци гълъби, но вместо да литнат и да се понесат в небето както обикновено, птиците се заблъскаха едни в други и някои от тях изпопадаха по каменната улична настилка. Хората зяпнаха, стражите, които толкова напрегнато следяха Рочаид, също. Мъжът не се обърна, но дори да беше видял чудото, едва ли щеше да е от значение. Знаеше, че Ранд е в града, и без да вижда ефектите на тавирен, иначе нямаше да се появи тук.

Ранд продължи усмихнат след Рочаид по Улицата на радостта, всъщност две улици, разделени от права редица дървета без листа. Рочаид и приятелите му сигурно се мислеха за много умни. Сигурно бяха намерили картата на северната част от Равнините на Маредон, оставена неприбрана в Тийрския камък, или книгата с описания на южните градове в библиотеката на двореца Есдайшар в Чачин, или някой друг от намеците, които им беше оставил нарочно.

Като дребни грешки, каквито може да допусне разбързал се човек, но всеки две или три от които чертаеха стрелка, сочеща право към Фармадинг. Рочаид и останалите бяха побързали да видят така ли е, бяха дошли по-бързо, отколкото очакваше, освен ако някой не им беше посочил „следата“. Все едно, това сега нямаше значение.

Не беше сигурен защо точно мурандиецът бе пристигнал преди другите, но знаеше, че ще дойдат — Торвал и Дашива, Гедвин и Кисман. Да се опитат да довършат онова, което започнаха така нескопосано в Кайриен. Жалко, че никой от Отстъпниците нямаше да се опита да дойде за него точно тук. Те щяха просто да изпратят другите. Искаше да убие Рочаид ако може преди да са се появили останалите. Дори тук, където силите щяха да са равностойни, предпочиташе да сведе всички техни предимства до минимум. Рочаид беше във Фармадинг от два дни, открито разпитваше за един висок мъж с рижа. коса и се мотаеше най-безгрижно по улиците. Беше видял доста хора, отговарящи повече или по-малко на описанието му, но продължаваше да си въобразява, че той самият е ловецът, а не дивечът.