Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Казва се Мат Каутон — продължи Бейл, преди да си е отворила устата. — Както се беше издокарал, високо трябва да се е издигнал. Далече е стигнало момчето. Първия път, когато го срещнах, беше с едно селяшко палто, избягал от тролоци от едно място, където и тролоците не смеят да стъпят. Последния път половината Бели мост беше в пламъци и един мърдраал се опитваше да убие него и приятелите му. Мене ако питаш, всеки, който може да оцелее от тролоци и мърдраали, ще е от полза. Особено сега.

— Някой ден — изръмжа тя — ще трябва да видя най-после някой от тези ваши тролоци и мърдраали. Главата ми наду с тях. — Не беше възможно да са и наполовина толкова страшни, колкото й ги описваше.

Той се ухили и поклати глава. Знаеше какво мисли за тези така наречени „Твари на Сянката“.

— А най-хубавото е, че господинчото Мат Каутон си имаше спътници на кораба ми. Много подходящи хора за нашето положение. Единия го знаеш. Том Мерилин.

Егеанин затаи дъх. Мерилин беше един умен старец. Умен и опасен старец. И беше с онези две Айез Седай, когато тя срещна Бейл.

— Бейл, смяташ ли, че има заговор? Кажи ми! Моля те! — Никой не казваше „моля те“ на имущество, дори да е со’джин. Освен когато отчаяно искаше да разбере нещо.

Той отново поклати глава, облегна се на мраморната лавица над камината и се загледа в пламъците.

— Какво да ти кажа? Айез Седай заговорничат тъй, както рибите плуват. Биха могли да кроят нещо със Сурот, но въпросът е тя дали би могла да крои нещо с тях? Видях я аз как гледа на дамане, сякаш са мръсни псета с бълхи и бъкани с болести. Би ли могла изобщо да говори с Айез Седай? — Вдигна, глава и я изгледа с ясни очи, не криещи нищо. — Ей туй ще ти го кажа честно. В гроба на баба си се кълна, не знам за никакъв заговор. Но и за десет скапани заговора да знаех, нямаше да позволя на Търсача да те хване, каквото и да ми струва.

Нещо, което щеше да каже всеки верен со’джин. Е, никой со’джин нямаше да го заяви така направо, но чувството беше същото. Само дето знаеше, че той не го приема по този начин и не влага същото.

— Благодаря ти, Бейл. — Улегналият глас беше необходимост в командването, но сега тя се почувства горда от себе си, че не трепна. — Намери го този Мат Каутон и Том Мерилин, ако можеш. Сигурно ще може да се направи нещо.

Той пропусна да се поклони, преди да я освободи от присъствието си, но тя изобщо не помисли да го нахока. Не мислеше и да се оставя да я хване Търсачът. Каквото и да й струваше, за да го спре. Стигнала бе до това решение още преди да освободи Бетамин. Напълни чашката с ябълковата ракия до ръба, решена този път така да се напие, че да не може да мисли, но вместо да го направи само се взря в тъмната течност, без да отпие една капка. Каквото и да й струваше! Светлина милостива, с нищо не беше по-добра от Бетамин! Но това, че го разбираше, не променяше нищо. Каквото и да й струваше.

Пазарът Амхара беше един от трите във Фармадинг, разрешен за чужденци. Но въпреки името си огромният площад изобщо не приличаше на пазар, липсваха сергии и изложена стока. Няколко конници, шепа паланкини с носачи в ярки ливреи и една каляска с дръпнати перденца на прозорците си пробиваха пътя през рехавата все още, но оживена тълпа, каквато човек може да види във всеки голям град. Повечето хора се бяха загърнали плътно в дебелите наметала заради студените ветрове и това, което ги караше да бързат, беше по-скоро студът, отколкото спешната им работа. Около площада, както и около другите две пазарища за чужденци, каменните сгради на сарафите търкаха рамо с каменни странноприемници с покриви, покрити с каменни плочи, в които отсядаха чуждестранните търговци, и тромави каменни складове без прозорци, които побираха стоката им, скупчени до каменни конюшни и каменни дворища, задръстени с фургони. Фармадинг беше град с каменни зидове и каменни покриви. По това време на годината хановете бяха най-много на четвъртина запълнени, а дворовете за фургони — по-празни и от тях. Но щом дойдеше пролетта и с нея се оживеше търговията, търговците щяха да плащат тройно за малкото място, което успеят да си намерят.

В центъра на площада върху кръгъл мраморен пиедестал се изправяше статуята на Савион Амхара, висока два разтега и величава в поръбения с кожа халат от мрамор, и с изкусно изваяни от мрамор верижки на шията, издаващи височайшия й пост. Мраморното й лице гледаше сурово под украсената със скъпоценности мраморна диадема на Първата съветничка, а дясната й ръка здраво стискаше дръжката на мраморен меч, чийто връх бе опрян между обутите в мраморни пантофи крака на фигурата, докато вдигнатата й лява ръка сочеше предупредително с мраморния си показалец към Тийрската порта, на около три четвърти миля оттук. Фармадинг беше зависим от търговците от Тийр, Иллиан и Кемлин, но открай време Върховният съвет изпитваше боязън от чужденците и техните покваряващи чуждоземски нрави. Един часови от уличната стража в кожено палто е пришити по него застъпващи се ръбати метални пластини и с извезана златна ръка на лявото рамо стоеше под внушителната статуя и размахваше дълъг прът да отпъжда от нея чернокрилите гълъби. Савион Амхара беше една от трите най-почитани жени в историята на Фармадинг, макар че и трите не бяха много прочути отвъд бреговете на езерото. Имената на двама мъже от този град се споменаваха във всяка историческа хроника по света, макар че по времето на единия градът се бе наричал Арен Мадор, а на другия — Фел Морейна, но самият Фармадинг упорито се мъчеше да забрави спомена за Раолин Прокобник и Юриан Каменолъки. Честно казано, тъкмо заради тези двама мъже сега Ранд бе дошъл във Фармадинг.