Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Бейл разпери ръце — поредното нещо, което не биваше да прави — и след малко тя притисна бузата си до широкото му рамо и го остави да я прегърне.

— Всичко ще се оправи, моме — промърмори той ласкаво. — Все някак ще се оправи.

— Не бива да ме наричаш „моме“, Бейл — сгълча го Егеанин и погледна над рамото му към камината. Сякаш й се губеше от фокус. Преди да напусне Танчико беше решила да се омъжи за него — едно от онези мълниеносни решения, които й бяха създали име. Макар да беше контрабандист, Егеанин смяташе, че ще може да сложи край на този му занаят, а беше корав, силен и умен, и познаваше морето. Последното за нея винаги беше задължително. Само че тогава не познаваше обичаите, с които е свикнал. На някои места в империята мъжете се предлагаха и дори се обиждаха, ако жена им предложи ръката си. А и от примамване на мъже не разбираше нищо. Малцината любовници в живота й бяха все мъже с ранг, равен на нейния — хора, с които можеше да общува открито и да се раздели, когато този или онзи получи назначение на друг кораб или го повишат. А сега той беше со’джин. Нищо лошо нямаше в това да спиш със своя со’джин, стига да не го изтъкваш навсякъде. Както обикновено, щеше да си направи постелята долу на пода до леглото й, въпреки че никога не спеше там. Но да освободиш един со’джин, да го лишиш от правата и привилегиите, които Бейл така презираше, беше върхът на жестокостта. Не, тя отново лъжеше и най-лошото беше, че лъже себе си. Искаше с цялото си сърце да се омъжи за Бейл Домон. Но й вгорчаваше от несигурността, че ще може да се принуди да се омъжи за освободено имущество.

— Както заповяда господарката ми, тъй ще бъде — отвърна той с насмешлива официалност.

Тя го сръга в ребрата. Не силно. Само колкото да го накара да изпъшка. Трябваше да го разбере! Вече не й се искаше да види прелестите на Ебу Дар. Искаше само да си остане тук, сгушена в обятията на Бейл, без да се налага да взима трудни решения, завинаги да си останат така.

На вратата рязко се почука и тя го отблъсна. Добре поне, че прояви достатъчно благоразумие да не й възразява. Докато Бейл си навличаше палтото, тя отърси плохите на роклята си и се постара да приглади омачканото от лежането. Много бяха намачкани, въпреки че беше лежала неподвижно. Това почукване можеше да означава, че я вика Сурот или да е някоя слугиня, дошла да разбере дали има нужда от нещо. Но каквото и да се окажеше, не искаше да я заварят така, сякаш се е търкаляла по палубата.

Отказа се от безполезното усилие и изчака докато Бейл се закопчае и застане в позата, която според него подобаваше на един со’джин. „Като капитан на мостика, готов да закрещи команди“ — помисли тя и въздъхна, след което подвикна:

— Влез!

Жената, която открехна вратата, беше последната, която очакваше да види.

Бетамин я погледна плахо, след което пристъпи и притвори леко вратата след себе си. Сул-дам вдиша дълбоко, после коленичи пред нея. Тъмносинята й рокля с бялата мълния, извезана по червените ивици, изглеждаше току-що изгладена. Резкият контраст със собствената й немарлива външност подразни Егеанин.

— Милейди — заговори плахо Бетамин и преглътна. — Милейди, моля да ми отделите мъничко от ценното си време за разговор. — Озърна се към Бейл и облиза устни. — Насаме, ако благоволите, милейди?

За последен път Егеанин я беше видяла в едно мазе, когато свали ай-дама от врата на Бетамин и й каза да си върви. Това щеше да е достатъчен повод за здраво изнудване, дори да беше от Висшата кръв! Обвинението несъмнено щеше да е същото, като при освобождаване на дамане: измяна. Само дето Бетамин не можеше да я издаде, освен ако не издадеше и себе си.

— Той може да чуе всичко, което имаш да ми кажеш, Бетамин — спокойно отвърна тя. В плитки води беше нагазила и нямаше място за друго, освен за спокойствие. — Какво искаш?

Бетамин помръдна неспокойно на колене и отново се поколеба и облиза пресъхналите си устни. След което думите й се изляха на порой.

— При мен дойде един Търсач и ми нареди да възобновя нашето… нашето познанство и да му донасям за вас. — Сякаш за да се спре да дърдори, прехапа долната си устна и се взря в Егеанин. Черните й очи бяха отчаяни и умоляващи, също като в онова мазе в Танчико.

Егеанин срещна погледа й много хладно. Плитки води и нечакан вихър. Странното й назначение в Ебу Дар изведнъж доби смисъл. Не й трябваше описание, за да разбере, че е същият мъж. Нито се налагаше да пита Бетамин защо извършва измяна, като й предава искането на Търсача. Ако решеше, че поводите му за подозрение са достатъчно сериозни, за да я подложи на разпит, Егеанин щеше да му издаде всичко, което знае, в това число и за едно мазе, и Бетамин скоро щеше да се окаже отново с ай-дам на шията.