Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Но го закова на място не присъствието на Сурот, нито двете непознати. Заровете изведнъж бяха спрели. Изтропаха за последно така, че черепът му звънна, и се укротиха. Такова нещо досега не беше му се случвало. Стоеше вцепенен и очакваше някой от Отстъпниците да скочи от пламъците в камината или земята под него да се разтвори и да го погълне заедно с целия палат.

— Не ме слушаш, гълъбчето ми — изгука му Тилин с опасни нотки. — Казах да слезеш в кухнята и да си хапнеш нещо сладко, докато ми остане време за теб. И между другото се изкъпи. — Тъмните й очи блеснаха опасно. — Тази кал по теб ще я обсъдим по-късно.

Замаян, Мат отново превъртя случилото се в главата си. Влязъл бе в стаята, заровете бяха спрели и… Нищо не се случи. Нищо!

— Този човек е бил нападнат — каза тънката забулена фигурка и се изправи. Тонът й беше хладен като вятъра отвън. — А ти ми каза, че улиците са безопасни, Сурот! Не съм доволна.

Нещо трябваше да се случи! Вече трябваше да стане нещо! Винаги ставаше нещо, когато заровете спираха.

— Уверявам те, Тюон, улиците на Ебу Дар са безопасни колкото на самия Сеандар — отвърна Сурот и точно това измъкна Мат от ступора му. Отговорът й прозвуча… обезпокоено. Обикновено Сурот бе тази, която караше другите да се безпокоят.

До нея пристъпи строен младеж с изящно тяло в почти прозрачния халат на да’ковале, с висока синя порцеланова кана в ръце. Сведе глава и мълчаливо предложи да напълни бокала й. И отново стресна Мат с появата си. Така и не беше забелязал, че в стаята има и други хора. При това русокосият младеж в неприличното облекло не беше сам. До масичка, отрупана с шишенца с подправки и още кани от тънък порцелан на Морския народ, около малък позлатен мангал с ръжените, нужни за подгряване на виното, бе коленичила дребничка, но с приятно закръглени форми млада червенокоса жена в същата прозрачна роба, а от другата страна — побеляла и изнервена слугиня в зелено-бялата ливрея на двора Мицобар. А в ъгъла, толкова неподвижна, че Мат едва я забеляза, се беше свила още една сеанчанка — ниска жена, чиято златиста коса беше наполовина обръсната и чийто бюст сигурно щеше да надмине този на Ризел, ако роклята й не покриваше шията й чак до брадичката. Не че държеше много да го разбере. Сеанчанците бяха много докачливи за своите со’джин. Тилин пък се докачаше за всяка жена. Откакто можеше да става от леглото си, в покоите й не можеше да се види една слугиня, по-млада от баба му.

Сурот изгледа красивия младеж, сякаш се чудеше какво е, после поклати глава и вниманието й отново се върна на девойката — Тюон, — която с небрежен жест отпъди слугата. Прислужницата в ливреята притича да вземе каната от ръцете му и понечи да напълни бокала на Тилин, но кралицата също й махна с ръка и старицата се върна на мястото си до стената. Тилин седеше много, ама много кротко. Нищо чудно, че не искаше да изпъква много, след като тази Тюон толкова плашеше Сурот.

— Не съм доволна, Сурот — повтори момичето и я изгледа намръщено. Макар и станала, височината, от която изгледа седящата Върховна лейди, не беше чак толкова очебийна и Мат предположи, че и тя е някаква Върховна лейди, но малко по-върховна от Сурот. — Успя да възвърнеш много и това ще удовлетвори императрицата, дано да е жива вечно, но прибързаното ти настъпление на изток се оказа ужасен провал, който не бива да се повтаря. А след като улиците на този град са обезопасени, как е било възможно този човек да бъде нападнат?

Кокалчетата на пръстите на Сурот побеляха от стискането на облегалката, както и на столчето на бокала. Тя погледна сърдито Тилин, все едно че тя е виновна за назидателната лекция, която трябваше да изслуша, а Тилин отвърна с извинителна усмивка и сведе глава. Кръв и пепел, сега той щеше да плаща за това!

— Какво толкова? Просто паднах. — Гласът му сигурно им подейства като залп фойерверки, защото главите на всички изплющяха към него. Сурот и Тюон изглеждаха поразени от самия факт, че е проговорил. А Тилин приличаше на орлица, която иска да й изпържат заека. — Уважаеми дами — добави Мат, но тази учтивост, изглежда, не оправи положението.

Изведнъж високата жена протегна ръка, дръпна бокала с вино от ръката на Тюон и го запокити към камината. Към комина полетяха искри. Слугинята се размърда, готова да притича да спаси чашата, докато не се е стопила, но со’джин само я докосна по рамото и тя се укроти.

— Държиш се глупаво, Тюон — каза високата с такъв глас, че строгостта на момичето преди малко заприлича на смях. Досадно познатия провлечен сеанчански говор почти го нямаше. — Сурот държи положението под контрол. Това, което се случи на изток, може да се очаква при всяка битка. Крайно време е да престанеш да си губиш времето с глупави дреболии.