Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Сурот я изгледа стъписано за миг, докато успее да си възвърне безизразната маска. Мат, от своя страна, също зяпна за малко. Да си позволи човек подобен тон към особа от Кръвта… късмет щеше да има, ако се отървеше с боя с камшици!

За огромна изненада, вместо да я среже, Тюон сведе глава.

— Вероятно си права, Анат — отвърна тя спокойно и даже с известно покорство. — Времето, както и поличбите, ще покажат. Но младежът очевидно лъже. Сигурно се бои от гнева на Тилин. Но тези рани едва ли ги е получил от падане, освен ако из града няма ями и скали, каквито не забелязах.

Боял се от гнева на Тилин значи? Е, боеше се малко. Съвсем малко. Но никак не обичаше да му го напомнят. Мат се поразмърда да застане по-удобно и се подпря на тоягата. В края на краищата можеха да предложат на човек да седне, нали?

— Раните са ми от деня, когато момчетата ви превзеха града — отвърна той с възможно най-нахалната си усмивка. — Вашите хвърляха разни мълнии и огнени кълбета. Но вече се пооправих. — Тилин се опита да зарови лице в бокала си и въпреки това успя да го стрелне над ръба на чашата с поглед, обещаващ сурово възмездие.

Тюон закрачи по килима към него и полите й зашумоляха. Мургавото лице зад прозрачния воал можеше да мине за хубаво, ако го нямаше изражението на съдия, който ей сегичка ще ти произнесе смъртната присъда. Очите й бяха големи и красиви, но съвсем студени и безразлични. Мат забеляза, че всичките й дълги нокти — и на двете ръце — са лакирани, при това в яркочервено. Учуди се дали това означава нещо и ако означава — какво точно. Светлина, човек можеше цял живот да живее в охолство за цената на тези рубини.

Момичето вдигна ръка, пъхна пръстчетата си под брадичката му и я повдигна, а той понечи да се дръпне, но Тилин го изгледа над главата на Тюон с поглед, който му обеща възмездие тук и тутакси, само ако посмее да го направи. Той се намуси и се остави на малката да повдигне главата му и хубаво да я огледа.

— Бил си се срещу нас? — попита го тя настоятелно. — Клетвите изрече ли?

— Изрекох ги, ами как — измънка Мат. — За другото не извадих късмет.

— А е трябвало — измърмори тя.

Бавно го обиколи и продължи да го оглежда, опипа с пръсти дантелата на китката му, докосна черния копринен шал, вързан на шията му, надигна пеша на палтото му да огледа везмото. Той го изтърпя, сдържайки се да не мръдне и навъсен не по-малко от Тилин. Светлина, коне беше купувал без чак толкова подробен оглед! Оставаше само и зъбите му да поиска да види!

— Момчето ти каза как е пострадало — каза със смразяващо властен тон Анат. — Ако го искаш, просто си го купи и толкова. Денят беше тежък и е време да си лягаш.

Тюон спря и огледа пръстена с печата на пръста му. Беше изработен пробно, само да покаже умението на ювелира — с тичаща лисица и два гарвана в полет, обкръжени от полумесеци, и Мат си го беше купил случайно, макар че беше свикнал с него и му харесваше. Учуди се дали няма да му го поиска. Тя вдигна глава и се вгледа в лицето му.

— Добър съвет, Анат. Колко искаш за него, Тилин? Ако ти е любимец, кажи цената и ще я удвоя.

Тилин се задави от глътката вино и закашля, а Мат за малко щеше да си изтърве тоягата. Това момиченце искаше да го купи? Ами то ако се съдеше по изражението й, все едно че наистина се канеше да купи кон.

— Той е свободен човек, върховна лейди — колебливо отвърна Тилин, след като отново можа да заговори. — Аз… не мога да го продам. — Мат щеше да се изсмее, ако гласът на Тилин не прозвуча така, сякаш се мъчеше да спре зъбите си да не затракат и ако проклетата Тюон не беше попитала току-що за цената му. Свободен човек бил! Ха!

Момичето му обърна гръб, сякаш го изхвърли от ума си.

— Ти се страхуваш, Тилин, а в името на Светлината, нямаш причина за това. — Плъзна се по килима към креслото на Тилин, повдигна булото си с две ръце, откривайки долната половина на лицето си, наведе се и леко целуна Тилин, веднъж по всяко око и веднъж по устните. Тилин изглеждаше слисана. — За мен ти си сестра, както и за Сурот — каза Тюон с изненадващо нежен глас. — Лично ще впиша името ти като една от Кръвта. Ти ще бъдеш Върховната лейди Тилин и кралица на Алтара. А и много повече, както ти обещах.

Анат изсумтя.

— Да, Анат, зная — въздъхна момичето и свали булото си. — Този ден беше дълъг и тежък, а аз съм уморена. Но ще покажа на Тилин земите, които са предвидени да са под нейна власт, за да знае и да се успокои. В покоите ми има карти, Тилин. Ще ме удостоиш ли с честта да ме придружиш дотам? Масажистите ми са великолепни.