Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Пътуващата трупа на Лука се оказа петдесет пъти по-голяма, отколкото му я беше описал Том, може би и повече — пъстра мешавица от шатри и фургони, по-голяма от голямо село. Въпреки лошото време много от артистите се упражняваха на открито. Някаква жена в широка бяла блузка и панталонки, тесни като неговите, се залюля на въже, провиснало от два високи пилона, след което се метна във въздуха и успя някак да улови въжето с краката си малко преди да полети надолу към земята. После се изви, хвана въжето с ръце, издърпа се, седна и пак подхвана същото. Малко по-нататък някакъв тип тичаше върху едно колело с форма на яйце, дълго има-няма двайсет стъпки и на платформа. И той много скоро щеше да си счупи глупавия врат. Зърна и един гологръд мъжага, който търкаляше три лъскави топки по ръцете и раменете си, без изобщо да ги докосва. Това му се стори интересно. Сигурно можеше да го постигне и той. С тези три топки поне няма да кървиш и да си трошиш кокалите. Стигаше му за цял живот.

Това обаче, което наистина привлече погледа му, бяха коневръзите. Дълги коневръзи, при които две дузини мъже, дебело облечени срещу студа, ринеха тор в каците. Стотици коне. Лука уж беше дал подслон на някакъв си сеанчански дресьор, и за отплата бе получил пълномощно, подписано лично от Върховната лейди Сурот, с което му се разрешаваше да запази всичките си животни. Пипе, конят на самия Мат, беше в пълна безопасност. Отърва се от лотарията, поръчана от Сурот, защото се намираше в Тарасинския палат, но да си прибере коня от въпросния палат беше извън възможностите му. Тилин все едно му беше сложила нашийник на врата и нямаше намерение скоро да му го свали.

Той се обърна и се замисли дали да не накара Ванин да му открадне някой от конете на трупата, ако приказките с Лука не стигнат доникъде. Според това, което знаеше за Ванин, за този невероятен мъж кражбата щеше да е като лека вечерна разходка. Колкото и дебел да беше, Ванин можеше да открадне и да яхне всякакъв кон. За жалост Мат се съмняваше, че самият той може да се задържи на седло повече от една миля. Все пак трябваше да го обмисли. Вече го обхващаше отчаяние.

Мат продължи. Поглеждаше разсеяно упражняващите се наоколо фокусници, жонгльори и акробати и се чудеше как работите му бяха стигнали дотук. Кръв и пепел! Нали беше тавирен! Нали уж трябваше да оформя света около себе си. А ето го сега тук, заглобен в тъпия Ебу Дар, любимец и играчка на Тилин — проклетата жена дори не беше го оставила да се изцери като хората, а му се нахвърли като патка на бръмбар! — докато всички останали си прекарваха чудесно. С онези Родственички, които се умилкваха по петите й, Нинив сега командваше всички около себе си. Разбереше ли най-после Егвийн, че онези побъркани Айез Седай, които я провъзгласиха за Амирлин, не го мислят сериозно, Талманес и Бандата на Червената ръка бяха готови да я попилеят. Светлина, Елейн сигурно вече носеше Короната на розата, доколкото я познаваше! Ранд и Перин сигурно отпускаха пред камината в някой палат, пиеха си виното и си разправяха шеги.

В главата му за миг се изсипа порой от цветове и той направи гримаса и потърка чело. Това напоследък ставаше всеки път, щом помислеше за някой от двамата. Не знаеше защо и не искаше да знае. Искаше само да спре. Само да можеше да се измъкне някак от Ебу Дар. И да отнесе със себе си тайните за правенето на фойерверки, разбира се, но беше готов винаги да предпочете бягството пред тайната.

Том и Беслан си бяха там, където ги остави. Пиеха с Лука пред неговия шарен фургон, но Мат не побърза да се присъедини към тях. Неизвестно защо, Лука беше изпитал неприязън към Мат Каутон още от пръв поглед. Мат му отвърна с взаимност, но си имаше причина. Лука имаше лукаво, самодоволно лице и знаеше как да се подсмихне на всяка жена, която му се мернеше пред очите. И като че ли си въобразяваше, че на всяка жена по света й е приятно да се заглежда по него. Светлина, ами че този мъж беше женен!

Лука се беше изтегнал в едно позлатено кресло, откраднато сигурно от някой дворец, смееше се високо и махаше господарски на Том и Беслан, които седяха на пейки от двете му страни. Яркочервеното палто и плащът на Лука бяха отрупани със златни звезди и опашати комети. Дори един Калайджия щеше да се изчерви от срам в такова облекло! А от фургон като неговия направо щеше да се разплаче! Доста по-голямо от работния фургон на Алудра, това чудо изглеждаше лакирано! Лунните фази се редяха, изрисувани със сребърна боя по цялата дължина на фургона, а останалата част от червено-синята му повърхност беше обсипана със златни звезди и комети с всевъзможна големина. На този фон Беслан изглеждаше почти обикновен в своите палто и наметало, извезани с реещи се птици. А Том, който бършеше капките вино от белите си мустаци, изглеждаше определено безличен в бозавите си вълнени дрехи и тъмното наметало.