Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Само едно лице липсваше в тази мъжка компания, но Мат бързо се огледа и го намери сред купчината жени при съседния фургон. Жените бяха на всякаква възраст, от неговата до бабички с побелели коси, но всички се кикотеха, на онова, което бяха обкръжили. Мат въздъхна и тръгна към тях.

— Ох, просто не мога да реша — чу се звучно момчешко гласче. — Като погледна теб, Мериси, по-хубави очи от твоите не съм виждал. Но обърна ли се към теб, Нейлин, твоите са най-красиви. А твоите очи, Гилин, са като зрели черешки, а твоите направо да ги схруска човек, Адрия. А пък твоята шийка, Джамейне, нежна като на лебед…

Мат преглътна една пиперлива ругатня, забърза се и си проби път през тълпата жени, мърморейки извинения. По средата им стоеше Олвер — нисък светлолик хлапак, който се фръцкаше и хилеше ту към една от жените, ту към друга. Тази зъбата усмивка само беше достатъчна всеки момент да го шлевне някоя през ушите.

— Моля, извинете го — измърмори Мат и хвана момчето за ръката. — Хайде, Олвер. И престани да го развяваш тоя плащ. Не му обръщайте внимание, той не знае какви ги приказва. Не мога да разбера откъде ги научава тия неща.

За щастие, жените се смееха и рошеха косата на Олвер, докато Мат го измъкваше. Някои мърмореха, че бил сладко момче на всичко отгоре! Една пъхна ръка под плаща на Мат и го ощипа по задника. Жени!

Щом се измъкнаха, Мат изгледа намръщено хлапака, който подтичваше щастлив до него. Откакто го срещна за пръв път, Олвер беше пораснал, но все още беше нисък за годините си. И с тази широка уста и клепнали уши изобщо не можеше да мине за хубавец.

— С такива приказки пред жени можеш да си навлечеш големи неприятности — заговори Мат назидателно. — Жените обичат кроткия мъж, възпитания. И сдържания. Трябва да си сдържан и да имаш малко срам. Гледай да ги усвоиш тези качества и ще си добре.

Олвер го зяпна с неверие и Мат отново въздъхна. Хлапакът си имаше цяла шепа чичовци, които се грижеха за отглеждането му, и всички освен Мат му влияеха лошо.

Том и Беслан моментално върнаха широката усмивка на Олвер. Той издърпа ръката си и се затича със смях към тях. Том го учеше да жонглира, да свири на лютня и флейта, а Беслан го обучаваше в боравенето с меч. Другите му „чичовци“ му преподаваха други неща, в смайващо разнообразна поредица от умения. Мат смяташе да започне да го учи как да върти бойния кривак, а и да стреля с дългия лък на Две реки, след като си върнеше силите. Не искаше и да знае на какво го учи Чел Ванин, нито мъжете от Червената ръка.

При появата на Мат Лука се надигна от креслото си и малоумната му усмивка преля в кисела гримаса. Огледа Мат от глава до пети, загърна се в тъпия си плащ с пищен жест и обяви с боботещия си глас:

— Зает човек съм аз, господа. Много работа ме чака. Скоро може да ме удостоят с честта да гостувам с частно представление на Върховната лейди Сурот.

И без повече думи се отдалечи с широка крачка, прихванал плаща само с една ръка и вятърът го изду зад гърба му като знаме.

Мат загърна своя плащ с две ръце. Плащът беше за топлене, все пак. Виждал беше той Сурот в палата, макар и отдалече. Но му стигаше. Не можеше да си представи как тази високопоставена особа ще отдели и миг внимание на „Великото пътуващо позорище и грандиозно представление на всякакви чудесии на Валан Лука“, както твърдеше надуто дългият плакат, изпънат между двата пилона на входа на позорището с червените букви, високи цяла крачка. Ако наистина му обърнеше внимание, сигурно щеше да изяде лъвовете. Или поне да ги наплаши до смърт.

— Е, Том, той съгласи ли се най-после? — попита той тихо и погледна намръщено след Лука.

— Можем да пътуваме с него, когато си тръгне от Ебу Дар — отвърна старецът. — Срещу заплащане. — Том изсумтя, духна провисналите си мустаци и ядосано прокара ръка през бялата си коса. — За такава цена би трябвало да се храним и спим като крале, но доколкото го познавам, едва ли ще стане. Не че ни смята за престъпници след като още сме на свобода, но схваща, че бягаме от нещо, иначе щяхме да отпрашим сами по пътя си. За нещастие не смята да тръгва преди да се запролети.

Мат се замисли с коя от няколкото си по-отбрани ругатни да отвърне. Преди да се запролетяло. Светлината знаеше само какво щеше да направи с него Тилин, или какво щеше да го накара той да направи до пролетта. Май идеята Ванин да им открадне коне не беше чак толкова лоша.

— Оставя ми време за зарове — рече той, все едно че е без значение. — Щом иска толкова много, ще трябва да си понатъпча кесията. Хубавото на сеанчанците им е, че изглежда, нямат нищо против да губят. — Стараеше се да не злоупотребява с късмета си, но досега не се беше натъквал на заплахи, че ще му срежат гърлото за измама, поне след като успя да напусне палата на собствените си крака. Отначало беше повярвал, че необикновеният му късмет просто се уголемява или че май тавиренството му най-после се обръща към нещо по-полезно.