Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Ако си дошъл пиян, Нули — твърдо заяви госпожа Харфор, — горчиво ще съжалиш. Лично аз ще се погрижа за това!

— Да, госпожо — промърмори Ранд и дръпна ядосано перчема си. А в главата му Луз Терин се закиска с лудешкия си смях. Трябваше да дойде тук — налагаше се на всяка цена, — но вече започваше да съжалява.

Обкръжени от сиянието на сайдар, Нинив и Талаан стояха една срещу друга на няколко крачки пред камината. Пращящият огън стопляше въздуха. А навярно усилието я беше загряло, помисли кисело Нинив. Този урок бе продължил почти час, както показваше позлатеният часовник върху резбованата полица. Цял час преливане без отдих можеше да загрее всяка жена. Сарейта трябваше да е тук сега, а не тя, но Кафявата се беше измъкнала от двореца, оставяйки някаква бележчица, че имала спешна работа в града. Кареане бе отказала да поеме два дни поред, а Вандийн продължаваше да отказва да дава уроци с нелепото оправдание, че обучението на Кирстиан и Заря й отнемало цялото време.

— Ето така — каза тя и сплитът й от Дух изплющя около тънкото като на момче тяло на чирачката от Ата-ан Миере, напрегнала се да я отблъсне. Удвоявайки го със силата на собствения й поток, тя изтласка още назад младото момиче и в същото време преля Въздух в три отделни сплита. Единият перна ребрата на Талаан през синята й ленена блузка. Проста хитрина, но девойчето зяпна изненадано и за миг прегръдката й с Извора отслабна до косъмче и тя остана изпълнена с много тънка струйка на Силата. В този миг Нинив спря натиска, който бе започнала току-що над потока на другата жена, и собственият й сплит изплющя обратно към първоначалната си цел. Все още прекършването на щита на Талаан бе като да събориш цяла стена с плесник — само дето сега я пареше цялата кожа, а не само дланта, слаба утеха — но сиянието на сайдар се стопи и мигом другите два потока на Въздух стиснаха ръцете на Талаан до хълбоците й и дръпнаха коленете й в торбестите гащи.

Много сръчно направено, но Нинив не беше склонна да се самозалъгва. Момичето бе твърде гъвкаво и ловко в сплитовете си. Освен това да се опитваш да заслониш някоя, която държи Силата, бе рисковано в най-добрия случай и напразно — в най-лошия. Освен ако не си много по-силна от нея — и то не винаги. А Талаан бе толкова силна, че между двете почти нямаше разлика. Тъкмо това опази доволната усмивка на лицето й. Сякаш съвсем наскоро Сестрите се бяха стъписали пред нейната сила и бяха убедени, че само някои от Отстъпниците биха могли да притежават по-голяма. А Талаан все още не бе започнала да забавя стареенето. Беше почти дете. На петнайсет? А може би още по-малка! Светлината само знаеше докъде ще стигне дарбата й. Във всеки случай никоя от Ветроловките не бе го споменала, а и Нинив не се канеше да ги пита. Не искаше и да знае колко по-могъщо от нея ще стане момичето от Морския народ. Изобщо не държеше да го знае.

Талаан размърда босите си нозе по голия под в напразно усилие да прекърши щита, който Нинив удържаше с лекота, след което въздъхна победена и сведе очи. Дори когато успееше да изпълни указанията на Нинив, се държеше сякаш се е провалила, а сега се отпусна толкова вяло, че човек можеше да помисли, че само сплитовете на Въздух още я държат на крака.

Нинив остави сплитовете да се разсипят, намести шала и отвори уста да обясни на Талаан къде е сбъркала. И да изтъкне — за пореден път, — че е безполезно да се опитваш да го прекършваш, освен ако не си много по-силна от тази, която те е заслонила. На жените на Морския народ като че ли им беше трудно да повярват каквото и да им каже, докато не им го кажеше десетина пъти и не покажеше два пъти по толкова.

— Тя използва собствената ти сила срещу теб — рече навъсено Сенайн дин Риал преди Нинив да успее да проговори. — И пак успя да те разсее. Същото е като при борбата, момиче. А ти умееш да се бориш.

— Опитай пак — заповяда Зайда с рязък жест на мургавата си татуирана ръка.

Всички столове в стаята бяха разместени покрай стената, въпреки че за упражнението не беше необходимо чисто пространство. Зайда седеше и наблюдаваше заобиколена от шест Ветроловки — оргия от червени, жълти и сини коприни и ярко боядисан лен, зашеметяваща очите гледка от златни обеци, халки по носовете и отрупани с медальончета верижки. Винаги ставаше по този начин: една от двете чирачки я използваха за същинския урок — или Мерилил, както бе чула Нинив, принудена да заеме мястото на една от чирачките, ако самата тя не преподава — докато Зайда наблюдаваше урока с една или друга от групите на Ветроловките. Надзорницата на вълните не можеше да прелива, разбира се, но присъстваше винаги. И никоя Ветроловка нямаше да се унизи да вземе участие лично. О, това виж — никога.