Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Според Нинив днешната група беше много необичайна предвид манията на Морския народ към ранговете. Отдясно на Зайда седеше собствената й Ветроловка Шиелин — слаба, хладна и сдържана жена, висока почти колкото Авиенда и много по-висока от Зайда. Това си беше в реда на нещата, доколкото Нинив разбираше порядките им, но от лявата страна на Зайда беше Сенайн, а тя служеше на бързогон — един от по-малките кораби на Ата-ан Миере, и при това нейният беше най-малкият. Разбира се, обрулената от вятъра н морските вълни жена с нашарено от бръчки чело и побеляла коса бе носила в миналото повече от сегашните си шест обеци и много повече златни медальончета на верижката, изпъната през мургавата й лява буза. Служила бе като Ветроловка на Надзорницата на корабите преди Неста дин Реас да бъде избрана на този пост, но според законите им, когато Надзорницата на корабите или някоя Надзорница на вълните умре, нейната Ветроловка трябваше да започне отново от най-ниското стъпало. Нинив обаче подозираше, че тук се крие нещо повече от уважението към предишното положение на Сенайн. Райнин, млада жена с напращели като ябълки бузки, която също служеше на бързогон, бе заела стола до Сенайн, а Курин с каменното лице и хладния поглед седеше до Шиелин като черна статуетка. Мястото й принизяваше някак Кайре и Тебрейл, заели най-крайните столове, а те и двете бяха Ветроловки на Надзорници на вълните, с по четири дебели халки на всяко ухо и с почти толкова медальончета, колкото на Зайда. Но вероятно го бяха направили просто за да държат настрана една от друга двете високомерни Сестри. Мразеха се със страст, на каквато са способни само жени, в чиито жили тече една кръв. Сигурно беше затова. Да разбереш Ата-ан Миере бе по-трудно, отколкото да разбереш мъжете. Всяка жена можеше да се побърка, докато се опитваше да го направи.

Нинив замърмори под нос, придърпа нервно шала на раменете си и се подготви да запреде отново потоците. С нищо несравнимата радост от удържането на сайдар не можеше да надмогне досадата й. Опитай пак, Нинив. Още веднъж, Нинив. Веднага го повтори, Нинив. Добре поне че Ренайле я нямаше днес. Често я караха да ги учи на неща, които не знаеше толкова добре като останалите — и твърде често се стигаше до неща, които едва познаваше, призна си тя с неохота. Всъщност не бе имала много време за обучение в Кулата. И всеки път, когато и най-малко се засуетеше, Ренайле с нескрито удоволствие я караше да се изпоти. Другите също я караха да се поти, но поне без да им личи, че изпитват наслада от това. Така или иначе, след цял час трудни упражнения се беше изморила. Пусти да останат и Сарейта, и поръчките й!

Тя удари отново, но този път потокът Въздух на Талаан посрещна нейния с много повече лекота, отколкото очакваше, и сплитът на Нинив го отнесе по-настрани, отколкото целеше. Изведнъж откъм момичето се стрелнаха шест сплита Въздух, насочиха се като незрими мълнии към Нинив и тя ги пресече е Огън. Прекъснатите потоци изплющяха назад към Талаан и тя видимо се олюля, но преди съвсем да се стопят се появиха нови шест, по-бързи от предишните. Нинив посече. И зяпна, когато сплитът от Дух на Талаан светна край нея, уви я и й отряза сайдар. Заслониха я! Талаан я заслони! И като връх на унижението, потоци на Въздух приклещиха здраво ръцете и краката й и се впиха в полите й. Нямаше изобщо да го допусне, ако не беше толкова ядосана на Сарейта.

— Момичето я хвана — промълви с изненада Кайре. По хладния поглед, с който изгледа чирачката, никой нямаше да допусне, че е майка на Талаан. Самата Талаан всъщност изглеждаше притеснена от успеха си — бързо освободи сплитовете и сведе очи.

— Много добре, Талаан — каза Нинив, след като никоя не изрече и дума за похвала или да я окуражи. Не беше нужно да пояснява, че момичето просто извади късмет. Вярно, бърза беше, но Нинив не беше сигурна за себе си, че може още дълго да продължи да прелива. Сега определено не беше в най-добрата си форма. — Боя се, че не разполагам с повече време, така че…

— Опитай пак — заповяда Зайда и се наведе съсредоточено напред. — Искам да видя нещо.

Не беше обяснение, нито някаква форма на извинение — просто споделяне на факт. Зайда никога не се обясняваше, нито се извиняваше. Просто очакваше да й се подчиняват.

Нинив помисли дали да не й каже, че бездруго нищо не може да види, но моментално отхвърли тази мисъл. Не и пред шест Ветроловки в стаята. Преди два дни си бе позволила да изкаже гласно мнението си и определено не искаше да го повтаря. Беше се постарала да мисли за последвалото като за наказание, че си е отворила устата, без да мисли, но и то не й помогна много. Съжали, че започна да ги учи да свързват.