Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Итуралд стисна ръце зад гърба си, за да не почне да опипва рубина на лявото си ухо. Всички знаеха, че това е знак, че е ядосан, и той понякога го правеше нарочно, но сега трябваше да покаже спокойствие. Въпреки предизвикателството. Спокойно. В дуели човек се забърква от гняв, но той бе дошъл тук, за да спечели дуел, а това изискваше спокойствие. Думите можеха да се окажат по-смъртоносно оръжие от мечовете.

— Всеки тук знае, че си имаме друг враг, на юг — заяви той уверено. — Сеанчанците са погълнали Тарабон. — Погледът му обходи тарабонците и срещна хладните им погледи. Така и не беше се научил да разгадава тарабонски лица. С тия техни нелепи мустаци — като космати бивни; по-зле, отколкото и на един салдеец! — и тези тъпи була все едно, че носеха маски, а слабата светлина с нищо не помагаше. Но ги беше виждал в битката и имаше нужда от тях. — Изсипали са се на Равнината на Алмот и се придвижват още по на север. Намерението им е ясно. Искат да завземат и Арад Доман. Боя се, че намерението им е да завладеят целия свят.

— Лорд Итуралд държи ли да разбере кого ще подкрепим, ако тези сеанчанци нахлуят у нас? — запита с гняв Вакеда.

— Искрено съм убеден, че вие ще се сражавате за Арад Доман, лорд Вакеда — отвърна спокойно Итуралд. Вакеда почервеня от пряката обида, запокитена в лицето му, а ръцете на хората му посегнаха към дръжките на мечовете.

— Бежанци донесоха вестта, че в равнината са се появили и айилци — побърза да вметне Шимрон, сякаш уплашен, че Вакеда може да наруши Бялата лента. Никой от верните на Вакеда нямаше да извади стомана, ако не го направеше първо той, или ако не им заповядаше. — Те се бият за Преродения Дракон, така гласят донесенията. Трябва той да ги е изпратил, може би като помощ за нас. А досега никой не е надвивал айилска армия, дори Артур Ястребовото крило. Помните ли Кървавия сняг, лорд Итуралд, когато бяхте по-млад? Вярвам ще се съгласите с мен, че тогава ние не ги надвихме, каквото и да твърдят историците, а не мога да повярвам, че сеанчанците ще разполагат с чет като нашата тогава. Аз лично чух, че сеанчанците се придвижват на юг, далече от границата. Подозирам, че следващото, което ще чуем за тях, ще е, че се оттеглят от Равнината, а не че настъпват към нас. — Не беше лош полеви командир, но винаги се бе държал като педант.

Итуралд се усмихна. Вестите пристигаха по-бързо от юг, отколкото от север, но се беше опасявал, че ще се наложи да постави въпроса за айилците, а те можеха да помислят, че се опитва да ги подведе. Самият той трудно можеше да го повярва — айилци на Равнината на Алмот. Премълча, че ако айилците са пратени в помощ на Вречените в Дракона, то по-вероятно бе да се появят в самия Арад Доман.

— И аз поразпитах бежанци, но те говорят за айилски набези, не за войски. Каквото и да търсят айилци в Равнината, да, те може да са забавили сеанчанците, но не са ги обърнали. Летящите им зверове са започнали да разузнават над нашата страна на границата. Това не мирише на отстъпление.

Извади с изразителен жест сгънатия лист от ръкава си и го вдигна така, че всички да могат да видят Меча и Ръката, впечатани върху зелено-синкавия восък. Напоследък редовно използваше нагорещен нож, за да отдели кралския печат. Запазваше го цял, за да може да го покаже непокътнат на невярващите — имаше доста такива, след като се разчу за някои от заповедите на Алсалам.

— Крал Алсалам ми повели да събера колкото може повече мъже, откъдето успея да ги намеря, и да ударя с пълна сила по Сеанчан. — Вдиша дълбоко. С това поемаше още един риск и Алсалам можеше да поиска главата му на дръвника, ако заровете не паднеха както трябва. — Предлагам примирие. Заклевам се в кралското име да не предприемам действия срещу вас по никой начин, докато Сеанчан остава заплаха за Арад Доман, стига и вие да се закълнете в същото и да се биете редом с мен срещу тях, докато не бъдат надвити и изтласкани.

Отвърна му стъписано мълчание. Раджаби с бичия врат изглеждаше като ударен с брадва. Вакеда хапеше устна като слисано момиче.

После Шимрон промърмори:

— А могат ли да бъдат изтласкани, лорд Итуралд? Бях срещу техните… окованите им Айез Седай на Равнината на Алмот, както и вие. — Мъжете нервно се размърдаха, ботуши изскърцаха по пода, лицата помръкнаха от безсилен гняв. Никой мъж не обичаше да мисли, че е безпомощен пред врага, но мнозина от тях бяха там в първите дни, с Итуралд и Шимрон, тъй че всички бяха наясно що за враг е това.

— Могат, да бъдат надвити, лорд Шимрон — отвърна Итуралд, — въпреки техните… малки изненади. — Странен начин да наречеш изригващата под краката ти земя и съгледвачите, яхнали онези странни същества, приличащи по-скоро на Твари на Сянката, но той трябваше не само да изглежда, а и да говори убедено. Пък и когато човек знае какво може да прави врагът, се приспособява. Това бе една от същините на бойното изкуство, много преди появата на Сеанчан. Тъмнината смаляваше предимствата им, както и бурите, а един времегадател винаги може да ти каже кога иде буря. — Разумният човек престава да дъвче, щом стигне до кокала — продължи той, — но досега сеанчанците получаваха месцето си тънко нарязано, преди да посегнат за него. Смятам да им подхвърля за дъвчене един дебел бут. Нещо повече, намислил съм да ги принудя да захапят толкова бързо, че да си строшат зъбите в кокала преди да отхапят от месото. Това е. Аз се заклех. А вие?