Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Да различи човек обаче къщите на търговците на сол не беше трудно — вместо по два, бяха все на по три етажа, от камък, много по-широки от другите, всяка с колонада към улицата и с бели огради от ковано желязо между колоните. Прозорците на първите етажи на повечето къщи също бяха защитени с такива железни решетки, макар и не винаги боядисани. Дотук малко напомняше за Ебу Дар, но с нищо друго, освен с мургавия тен на хората. Нямаше ги тук дълбоките деколтета, показващи цепката на бюста, нямаше ги пришитите високо поли, под които се показват фустите. Жените тук носеха извезани рокли с високи чак до брадичките яки, по-малко везмо за простолюдието, повечко за богатите, и бяха наметнати с извезани пелерини, и носеха прозрачни воали пред лицата, закрепени със златни или костени гребени в черните плитки. Късите палта на мъжете бяха извезани също толкова нагъсто с цветенца и птиченца — и богати или бедни, мъжете носеха по един дълъг нож на колана, с почти толкова криво острие, колкото в Ебу Дар. Богати или бедни, всички имаха навика да опипват дръжките на ножовете си, сякаш очакваха всеки миг да почне бой, тъй че в това отношение май беше същото.

Палатът на Етелайн външно поне не се различаваше много от именията на търговците на сол, но се намираше на главния градски площад, просторен и застлан с лъскав камък, с кръгъл мраморен фонтан по средата. Хората обаче наливаха ведрата и глинените си делви от чешмите, пълнещи каменните корита в други площадчета наоколо. Водата в големия фонтан миришеше на сол. Беше символ на богатството на Джурадор и течеше от същия източник, от който се пълнеха и солните кладенци из околните хълмове. Мат успя да види повечето от града още преди слънцето да е изминало половината си път до най-високата си точка.

Всеки път, щом Тюон и Селусия забележеха дюкян с изложени пред него топове коприна, спираха пред дългата тясна маса да опипат платовете и си шепнеха, навели глави, без да обръщат внимание на бдителните дюкянджии. А те ги следяха много бдително, докато не разберяха, че Мат е с тях. В грубите си вълнени дрехи, изтъркани и зле скроени, двете жени не приличаха на купувачки на коприна. Мат, леко разтворил наметалото си, за да се вижда хастарът отдолу, приличаше. Но опиташе ли се да прояви интерес — нали жените казваха, че човек трябвало да проявява интерес! — щом се приближеше достатъчно, за да може да ги чуе, те млъкваха и го поглеждаха с хладно кафяви и хладносини очи изпод качулките, докато не отстъпеше на крачка—две. След което Селусия отново навеждаше глава към Тюон и двете отново започваха да си шепнат и да опипват коприната — червена, синя, зелена коприна, гладка пясъчна коприна и брокат. Много богат град беше Джурадор. Добре, че беше пъхнал тлъста кесия с жълтици в джоба на палтото си. Но нищо не им харесваше. Тюон неизбежно поклащаше глава и двете се шмугваха отново в тълпата, а Мат трябваше да се забърза да не ги изтърве до следващия дюкян. А заровете продължаваха да подскачат в черепа му.

Не бяха единствените от трупата, излезли да се поразходят из града. Той зърна и Алудра, с лицето й, обкръжено от многобройните плитки с мънистата — крачеше в тълпата под ръка с някакъв сивокос мъж, който трябваше да е търговец на сол, ако можеше да се съди по гъстото везмо по коприненото му палтенце. Цветя и птиченца. Какво правеше Илюминаторката с един търговец на сол? Говореше му нещо, а той се усмихваше доволно и кимаше.

Тюон поклати за пореден път глава и двете се понесоха към следващия дюкян, без да обръщат внимание на дълбоките поклони на продавача. Е, повечето от тях бяха предназначени за Мат. Мършавият глупак сигурно си въобразяваше, че ще купи коприна за себе си! Не че би се отказал от две-три нови копринени палта, но кой да мисли за палта, когато проклетите зарове не спираха? С малко везмо, само по ръкавите и реверите.

Том го подмина, загърнат в бронзовото си наметало — гладеше с юмрук дългите си бели мустаци и се прозяваше, сякаш не беше спал цяла нощ. Нищо чудно. Веселчунът беше престанал да пие, но Лопин и Нерим се оплакваха, че стоял буден с часове, горял маслото на лампата, за да чете и препрочита скъпоценното си писмо. Какво толкова очарователно намираше в писмо от една мъртва жена? Мъртва. Ами ония хора на пътя ако… Не, за това изобщо нямаше да мисли.

Тюон изтегли една надиплена коприна, пусна я и обърна гръб, без да опипа следващия топ. Селусия така изгледа дебелата продавачка, че оная го прие като лична обида. Мат й се усмихна. Обидените продавачки могат да доведат работата до градската стража, която да почне да задава въпроси, а знае ли човек това докъде може да доведе? Знаеше, че повечето жени кротват от усмивката му. Кръглоликата жена му изсумтя, наведе се и заоправя топа коприна, все едно че повиваше бебе. Повечето жени, кисело си помисли той.