Робърт Джордан: Среднощни кули

Аран’гар и Делана започнаха да се галят и опипват в креслото. Аран’гар беше неутолима, факт, който Грендал използваше по много поводи — изкушението с Вярната сила бе само едно от последните. Разбира се, самата Грендал също обичаше насладите, но се стараеше да я мислят за по-себелюбива, отколкото бе в действителност. Ако знаеш какво очакват хората да си, можеш да използваш тези очаквания. Това ти…

Замръзна, защото в ушите й отекна тревожен сигнал: шумът от разбиващи се морски вълни: Аран’гар продължаваше с удоволствията си — не можеше да го е чула. Сплитът бе много особен, поставен там, където слугите й можеха да се спънат в него и да я предупреди.

Стана и бавно тръгна през стаята, без да издава тревогата си. На излизане прати вътре няколко от любимците си, за да отвлекат вниманието на Аран’гар. Най-добре беше сама да открие сериозността на проблема, преди да въвлече и нея.

Продължи по коридор със златни канделабри и многобройни стенни огледала. Беше стигнала до средата на витото стълбище, когато Гаруманд — капитанът на дворцовата й гвардия — дотърча отдолу. Беше салдеец, далечен братовчед на кралицата, с дебели мустаци и слабо чаровно лице. Принудата го бе направила напълно верен, разбира се.

— Велика господарке — започна той запъхтяно. — Заловили са един мъж, докато се приближавал към двореца. Дребен лорд от Бандар Еваан, член на Дома Рамшалан.

Грендал се намръщи, след това махна на Гаруманд да я последва и се запъти към една от залите си за аудиенции — малко помещение без прозорци, декорирано в пурпур. Запреде преграда срещу подслушване и прати Гаруманд да доведе натрапника.

Скоро той се върна с няколко стражи и един доманец, облечен в яркозелено и синьо, с разкрасяващ белег на бузата, във форма на камбанка. Грижливо подстриганата му брада бе накичена със звънчета, които звъннаха, щом стражите го избутаха напред. Той издърпа ръцете си, изгледа ядосано войниците и оправи раздърпаната си риза.

— Да разбирам ли, че са ме довели при…

Изпъшка, щом Грендал го уви със сплитове Въздух и зарови в ума му. Очите му се изцъклиха и след миг той заговори монотонно:

— Аз съм Пикор Рамшалан. Пратен съм от Преродения Дракон да потърся съюз с търговската фамилия, която живее в това укрепление. Тъй като съм по-вещ и по-умен от ал-Тор, той се нуждае от мен да му създавам съюзи. Особено се бои от живеещите в този палат, което според мен е нелепо, тъй като е отдалечен и маловажен. Прероденият Дракон очевидно е слаб. Вярвам, че като спечеля доверието му, мога да бъда избран за следващия крал на Арад Доман. Желая да сключите съюз с мен, а не с него, и ще ви обещая щедри услуги, след като стана крал. Готов съм да…

Грендал махна с ръка и го прекъсна по средата на фразата. Скръсти ръце и потрепери.

Прероденият Дракон я беше намерил.

Беше й пратил този, за да отвлече вниманието й.

Мислеше, че може да я подведе.

Мигновено запреде портал към едно от най-сигурните си скривалища. Лъхна я хладен въздух от района на света, където бе утро, а не ранна вечер. Най-добре беше да е предпазлива. Да избяга. Но все пак…

Поколеба се. „Трябва да познае болка… трябва да познае безсилие… трябва да познае страдание. Нанеси му ги. Ще бъдеш възнаградена.“

Аран’гар бе избягала от мястото си сред Айез Седай, след като глупаво бе допуснала да я засекат, че прелива сайдин. Все още понасяше наказание за провала си. Ако Грендал напуснеше сега — пропускайки шанс да стегне на възел ал-Тор, — щяха ли да накажат и нея?

— Какво е това? — разнесе се отвън гласът на Аран’гар. — Пуснете ме да мина, глупаци! Грендал? Какво правиш тук?

Грендал изсъска, затвори портала и се овладя. Кимна да пуснат Аран’гар. Гъвкавата жена пристъпи през прага и хвърли поглед — преценяващ — на Рамшалан. Не биваше да праща любимците си при нея. Ходът навярно бе събудил подозрението й.

— Ал-Тор ме е открил — отсече Грендал. — Пратил е този да сключи „съюз“ с мен, но не му е казал коя съм. Вероятно иска да си помисля, че този мъж случайно се е натъкнал на мен.

Аран’гар нацупи устни.

— Значи ще бягаш? Пак ще избягаш от центъра на най-възбуждащите неща?

— От теб ли чувам това?

— Аз бях обкръжена от врагове. Бягството бе единственият ми избор — прозвуча като добре заучена реплика.

Думи като тези бяха предизвикателство. Аран’гар щеше да служи на нея . Може би…

— Онази твоя Айез Седай знае ли Принудата?

Аран’гар сви рамене.

— Обучавана е в нея. Справя се прилично.