Робърт Джордан - Среднощни кули

Поведоха го навън и той си заподсвирква доволно. Грендал се отпусна в креслото и затвори очи. Неколцина стражи пристъпиха да я пазят, ботушите им прошумоляха тихо по дебелия килим.

Загледа през очите на гълъба и постепенно се пригоди към странното зрение. По нейна заповед един слуга го взе и го отнесе до прозорец в коридора. Птицата скочи на перваза. Грендал леко я тласна напред. Не бе достатъчно опитна да й наложи пълна власт. Летенето бе по-трудно, отколкото изглеждаше.

Птицата плесна с криле и хвръкна. Слънцето се снишаваше зад планинските върхове и ги очертаваше в рязко червено и оранжево, езерото долу потъваше в тъмно, мътно синьо-черно. Гледката бе възбуждаща, но замайваща, особено когато гълъбът литна нагоре и кацна на една от кулите.

Рамшалан най-сетне се появи от портите долу. Грендал подкани гълъба и той литна към земята. Грендал стисна зъби от обръщащото стомаха шеметно спускане — каменните зидове на палата се сляха в мъгла. Гълъбът изравни ниско и плесна с криле след Рамшалан. Той като че ли си мърмореше нещо, но тя не можеше да различи какво през чуждия птичи слух.

Последва го през смрачаващия се лес. Бухал щеше да е по-добре, но нямаше бухал. Сгълча се наум за това. Гълъбът прехвърчаше от клон на клон. Земята под дърветата бе гъста плетеница от трънливи храсти и нападали борови иглици. Стори й се някак неприятно.

Високо напред имаше светлина. Беше смътна, но очите на гълъба лесно можеха да отличат светлина и сянка, движение и покой. Подтикна го да остави Рамшалан и да литне напред да огледа.

Светлината идеше от портал в средата на чиста поляна и се изливаше в топло сияние. Пред него стояха хора. Единият бе ал-Тор.

Изпита мигновена паника. Наистина беше тук. И гледаше към нея. Пълен мрак! Не беше знаела със сигурност дали ще е тук лично, или Рамшалан ще мине през портал, за да му докладва. Що за игра играеше ал-Тор? Накара гълъба да кацне на една клонка. Аран’гар недоволстваше и я питаше какво вижда. Беше видяла гълъба и се бе досетила какво крои Грендал.

Грендал се съсредоточи още повече. Прероденият Дракон, мъжът, който беше някога Луз Терин Теламон. Знаеше къде е тя. Някога я беше мразил дълбоко. Колко помнеше от това? Помнеше ли как бе убила Янет?

Покорните на ал-Тор айилци изведоха Рамшалан напред и Нинив го прегледа. Да, тази Нинив май наистина можеше да разгадава Принудата. Знаеше какво да търси, най-малко. Трябваше да умре. Ал-Тор разчиташе на нея. Смъртта й щеше да му причини болка. А след нея — тъмнокосата любовница на ал-Тор.

Накара гълъба да се спусне на по-нисък клон. Какво щеше да направи ал-Тор? Инстинктите й подсказваха, че няма да посмее да предприеме ход, преди да е разкрил замисъла й. Сега действаше като през нейния Век. Обичаше да планира, да заделя време, докато съгради съкрушителна атака.

Намръщи се озадачена. Какво говореше той? Напрегна се, мъчеше се да проумее думите. Проклетите птичи уши — гласовете звучаха като грак. Каландор? Защо говореше за Каландор ? И сандък…

Нещо блесна ярко в ръката му. Ключът за достъп. Грендал ахна. Беше донесъл това със себе си? Беше почти толкова лошо, колкото белфир.

Изведнъж разбра. Беше изиграна.

Изстина от ужас, пусна гълъба и рязко отвори очи. Все още седеше в малката стая без прозорци, Аран’гар стоеше облегната до вратата, скръстила ръце.

Ал-Тор беше пратил тук Рамшалан, очаквайки да бъде пленен, очаквайки да му поставят Принудата. Единственото предназначение на Рамшалан бе да потвърди, че Грендал е в кулата.

„Светлина! Колко умен е станал!“

Пусна Вярната сила и обгърна не тъй възхитителния сайдар. Бързо! Беше толкова притеснена, че прегръдката й едва успя. Потеше се.

Да се махне. Трябваше да се махне.

Отвори нов портал. Аран’гар се обърна и се взря през стените към ал-Тор.

— Толкова много сила! Какво прави?

Аран’гар. Тя и Делана бяха направили сплитовете на Принуда.

Ал-Тор трябваше да помисли, че Грендал е мъртва. Ако унищожеше замъка, а Принудите останеха, щеше да разбере, че е сгрешил и че все още е жива.

Оформи два щита и ги заби на място, един за Аран’гар и един за Делана. Те изпъшкаха. Грендал затегна сплитовете и върза и двете с Въздух.

— Грендал? — ахна Аран’гар. — Какво пра…

Идваше. Грендал скочи към портала, претърколи се през него, падна и раздра роклята си в някакъв клон. Зад нея изригна ослепителна мълния. С усилие се взря през сияещия портал и зърна за миг ужасената Аран’гар, преди всичко зад портала да бъде погълнато от красива, чиста белота.