Робърт Джордан - Среднощни кули

— Благословена Светлина — прошепна Моарейн. — Как?

— Не знам.

— Това променя всичко — каза тя и се усмихна широко. — Оправил е това, което бе объркал. „От Дракона иде болката ни и от Дракона раната ще се изцери.“

— Мат непрекъснато твърди, че трябва да вдигнем празненство или нещо такова по този повод — подхвърли Том. — Макар че според мен просто си търси хубав повод да се напие.

— Определено го твърдя — добави Мат. — Все едно, Ранд е доста зает. Според Елейн е уговорил някаква среща с монарсите, които му се подчиниха. Скоро предстои.

— Елейн е кралица значи?

— Много ясно. Майка й я уби Рахвин.

— Каза ми го вече.

— Тъй ли? Кога?

— Преди цял живот, Матрим — отвърна тя с усмивка.

— О. Е, Ранд го довърши. Тъй че това е добре.

— А другите Отстъпници? — попита Моарейн.

— Не знам.

— Мат беше доста зает, за да е в течение — обади се Том. — Женеше се за императрицата на Сеанчан.

Моарейн примигна изненадано.

— Какво?!

— Беше случайно — изломоти Мат и се присви неловко.

— Случайно си се оженил за сеанчанската императрица?

— Имат едни шантави обичаи — отвърна Мат и придърпа шапката си. — Странни хора — засмя се насила.

— Тавирен — промълви Моарейн.

Някак си беше предчувствал, че ще каже това. Светлина. Е, все пак беше хубаво, че я бяха освободили. Силното чувство го изненада. Кой можеше да си го помисли? Обич към Айез Седай? От него?

— Е, разбирам, че има много неща, за които трябва да чуя — каза тя. — Но първо трябва да намеря Ранд.

Мат беше наясно, че ще се опита да се наложи.

— Ти го намери, Моарейн, но аз имам да свърша едни неща в Кемлин. Не че искам да споря, но е факт. Мисля, че и ти трябва да дойдеш там. Елейн сигурно ще може да ти помогне за Ранд повече от всеки друг.

Проклети цветове. Не стига, че му беше останало само едно око, а и тези проклети образи се набутваха в зрението му всеки път, щом помислеше за Ранд…

„Да ги изгори дано!“

Моарейн повдигна вежда, като го видя как тръсна глава и се изчерви. Сигурно си помисли, че го е хванала истерията.

— Ще видим, Матрим — каза тя и извърна очи към Том, който стоеше с торбичката чай в ръце. Изглеждаше готов едва ли не да свари вода в шепите си, само за да може да й направи чай.

— Прескъпи Том — каза тя. — Бих те приела за свой съпруг, ако ти ме приемеш за твоя жена.

— Какво?! — Мат стана, плесна се по челото и шапката му за малко да падне на земята. — Какво каза?

— Тихо, Мат — Том не взе предложената му от Моарейн ръка. — Знаеш, че никога не съм харесвал много жени, които преливат Силата, Моарейн. Знаеш, че тъкмо това ме задържаше в миналото.

— Вече нямам много от Силата, прескъпи Том. Без този ангреал едва ли ще съм достатъчно силна да ме издигнат до Посветена в Бялата кула. Ще го захвърля, ако пожелаеш това от мен — оголи другата си ръка, едва опазвайки благоприличие, и смъкна гривната ангреал.

— Не мисля така, Моарейн — каза Том, коленичи и хвана ръцете й. — Не, няма да те лиша от нищо.

— Но с нея ще съм много силна, по-могъща в Силата, отколкото преди да ме пленят.

— Така да бъде — той пак сложи гривната на китката й. — Ще се оженя за теб още сега, ако пожелаеш.

Тя се усмихна щастливо.

Мат ги гледаше слисано.

— А кой скапано ще ви ожени? — изломоти той. — Гръм да ме удари, ако ще съм аз, казвам ви!

Двамата го изгледаха, Том мрачно, Моарейн — с лека усмивка.

— Мога да разбера защо сеанчанката е трябвало да те вземе, Мат. Много романтично си настроен.

— Аз само… — смъкна шапката, стисна я сконфузено в ръка и замести поглед от единия към другия. — Само… Да ме изгори дано! Как съм го пропуснал това ? Бях с вас повечето време, докато бяхте заедно! Кога се заобичахте?

— Не си гледал много внимателно — каза Том. После се обърна към Моарейн. — Предполагам, че ще ме искаш и за Стражник.

Тя се усмихна.

— Предишният ми Гайдин вече е присвоен от друга, надявам се.

— Ще приема работата — заяви Том. — Макар че ще трябва да обясниш на Елейн защо дворцовият й бард е нечий Стражник — помълча за миг.

— Мислиш ли, че ще могат да направят едно от онези наметала с преливащите цветове с малко кръпки по него?

— А бе вие и двамата сте луди за връзване, да ви кажа — измърмори Мат. — Том, не ми ли каза веднъж, че двете най-болезнени места за тебе са били Тар Валон и Кемлин? А сега си се втурнал презглава надолу по склона, за да заживееш накрая в едното или в другото?

Том сви рамене.

— Времената се променят.