Робърт Джордан - Среднощни кули

— Всичките други сплитове, които опитах, работят — каза Евин и направи кълбо светлина. — Всички до един.

— Само порталите — изсумтя Канлер.

— Все едно, че… Все едно, че нещо иска да ни задържи тук — каза Имарин. — В Черната кула.

— Опитайте на други места в периметъра — каза Андрол. — Но се постарайте верните на Таим да не видят какво правите. Престорете се, че проучвате терена, както заповяда Таим.

Мъжете кимнаха и тръгнаха на изток, а Андрол излезе на пътя. Норли, ниският набит кайриенец, го чакаше — махна му с ръка и тръгна към него. Имаше открита дружелюбна усмивка и никой не би го заподозрял, че шпионира — нещо, от което Андрол бе решил да се възползва добре.

— Говори ли с Мезар? — попита той.

— Естествено — отвърна Норли. — Обядвахме заедно — махна на Мишраил, който водеше упражнение на група войници в боравене със сплитове, щом минаха покрай тях. Златокосият мъж му обърна гръб пренебрежително.

— И?

— Всъщност това не е Мезар — заговори Норли. — О, има същото лице като неговото. Но не е той. Мога да го видя в очите му. Бедата е, че каквото и да е това нещо, има спомените на Мезар. Говори досущ като него. Но усмивката е сбъркана. Съвсем сбъркана.

Андрол потръпна.

— Трябва да е той, Норли.

— Не е. Уверявам те.

— Но…

— Просто не е — каза набитият мъж.

Андрол си пое дъх. Когато преди няколко дни Мезар се беше върнал и бе казал, че Логаин е добре и че скоро всичко с Таим ще се оправи, Андрол бе започнал да се надява, че има изход от тази бъркотия. Но нещо у Мезар като че ли не беше наред. Освен това М’хаил много показно го беше приел за пълен Аша’ман. Дракона го бил издигнал. И сега Мезар — доскорошен върл поддръжник на Логаин — прекарваше времето си с Котерен и други лакеи на Таим.

— Започва да става лошо, Андрол — тихо каза Норли, усмихна се и махна на друга група упражняващи се мъже. — Според мен е време да се махаме оттук, все едно дали е против заповедите, или не.

— Изобщо няма да можем да минем през постовете. Таим не иска да пусне дори Айез Седай да си идат. Чу каква истерия вдигна пълничката онзи ден при портите. Таим удвоява стражите нощем, а порталите не действат.

— Но все пак трябва да направим нещо! Имам предвид… ако са хванали Логаин? Тогава какво?

„Не знам.“

— Иди поговори с другите, които са верни на Логаин. Ще уредя да ни преместят в обща казарма. Със семействата. Ще кажем на М’хаил, че искаме да отстъпим повече място за новобранците му. Ще поставяме охрана нощем.

— Ще се набива на очи.

— Разделението вече се набива на очи — каза Андрол. — Хайде, върви.

— Добре. Но ти какво ще правиш?

Андрол въздъхна.

— Ще ида да ни намеря съюзници.

Норли тръгна наляво, а Андрол продължи през селото. Сякаш все по-малко хора показваха уважение към него напоследък. Или се бояха, или бяха заложили на Таим.

Близо до пътеката стоеше група облечени в черни куртки мъже. Бяха скръстили ръце и го гледаха. Полазиха го ледени тръпки, но Андрол се постара да не му проличи. Докато минаваше покрай групата лакеи, забеляза с тях и Мезар, с посивялата на слепоочията коса и бронзовата доманска кожа. Мезар му се усмихна — а Мезар не беше от хората, които се усмихват лесно. Андрол му кимна и го погледна в очите.

И видя това, което беше видял Норли. Имаше нещо много сбъркано, нещо не съвсем живо в тези очи. Като че ли не бяха на човек, а на чучело. Сянка, натъпкана в човешка кожа.

„Светлината да ни е на помощ.“ Подмина ги бързо и продължи към южния край на селото, към няколкото малки колиби с избелели дървени стени и сламени покриви, на които им беше време за подмяна.

Поколеба се. Какво правеше? Тук бяха отседнали жените от Червената Аджа . Твърдяха, че са дошли да обвържат ашамани, но не го бяха направили досега. Явно беше някаква хитрина. Може би бяха дошли тук, за да се опитат да ги опитомят всичките.

Но ако беше така, то поне можеше да разчита, че няма да са на страната на Таим. Когато си зяпнал в гърлото на лъвориб, пиратският бриг не изглежда толкова зле. Андрол беше чувал тази поговорка, докато работеше на рибарска лодка на юг.

Вдиша дълбоко и почука. Отвори му пълничка Червена. Имаше неостаряващото лице на Айез Седай — не млада всъщност, но и съвсем не стара. Изгледа го.

— Чух, че искате да напуснете Черната кула — каза Андрол с надеждата, че не греши.

— Вашият М’хаил да не би да е премислил? — попита тя обнадеждено. Дори се усмихна. Рядкост за Айез Седай.

— Не. Доколкото знам, все още ви забранява да напуснете.