Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

Грегор се покатери на гърба на Арес и полетяха обратно към Регалия, без да си разменят и дума повече. Грегор беше ядосан на Арес, но още по-ядосан на себе си, задето отново изложи семейството си на риск. Да, Лукса бе споменала Гибелното пророчество. Само че работата беше там, че щом двамата с майка му затвориха решетката в пералното помещение, Грегор изхвърли от ума си мисълта за връщане в Подземната страна. „Избягвам ли пералното помещение, значи избягвам и Подземната страна”, разсъждаваше той. Но как можа да заведе Бутс в Сентрал Парк? Знаеше, че там има вход! Знаеше, че има второ пророчество! Глупаво беше да си мисли, че ще бъде в безопасност.

Когато стигнаха до красивия каменен град, беше съвсем тихо и Грегор си помисли, че сигурно тук е нощ. Е, „нощ” беше нещо относително, защото в Подземната страна нямаше слънце и луна, нито ден и нощ като в Горната земя. Грегор обаче предположи, че сигурно беше времето, когато повечето хора в града спят.

Арес се насочи към двореца и се приземи плавно във Високата зала — голямото помещение без таван, предназначено да осигури пристигането на много прилепи.

Застанал търпеливо, съвсем сам, там чакаше Викус. Старият човек изглеждаше точно както си го спомняше Грегор, с много късо подстригана сребриста коса и брада, с виолетови очи, обкръжени от мрежа от бръчки, които се забелязваха най-ясно, когато се усмихваше. Усмихваше се сега, докато Грегор слизаше от прилепа.

— Здрасти, Викус — каза Грегор.

— А, Грегор Горноземеца! Арес те е открил. Помислих си, че ще е най-добре да те потърси в прохода от пералното ти помещение, но той настоя да разузнае Водния път. Сигурно като клетвени съюзници вече мислите еднакво — каза Викус.

Арес и Грегор замълчаха. Тъй като всъщност не си говореха, изглеждаше глупаво да се преструват, че имат някаква специална телепатична връзка.

Викус хвърли поглед от единия към другия, а после продължи:

— Е… добре дошъл! Изглеждаш добре. А семейството ти?

— И те са добре, благодаря. Къде е Бутс? — попита Грегор. Викус му беше симпатичен, но цялата тази история с отвличането на Бутс от хлебарките и заплахата от пророчеството убиваха желанието му да си разменят любезности.

— А, пълзливците сигурно ще пристигнат с нея след малко. Марет заведе една група да ги посрещне и не можах да разубедя Лукса да не ги придружава. Досега, разбира се, Арес ти е обяснил затрудненото ни положение — предположи Викус.

— Всъщност не — каза Грегор.

Викус погледна отново всеки от двамата, но нито Грегор, нито Арес се впуснаха в обяснения.

— Добре тогава. Първо, трябва двамата заедно да прегледаме Гибелното пророчество. Навярно си спомняш, че когато си тръгваше от Подземната страна, споменах накратко за него — каза Викус.

— Съвсем накратко — промърмори Грегор. Спомняше си единствено, че Викус побърза да го изпрати, без да му каже нищо.

— Хайде да отидем в стаята на Сандуич. Арес, ти също ще ни придружиш, ако обичаш — каза Викус и влезе в двореца.

Грегор го последва, а Арес пърхаше зад него.

Викус не поде отново разговора, докато не стигнаха пред масивна дървена врата. Извади от наметалото си ключ и го пъхна в ключалката. Вратата се отвори.

— Там вдясно е — каза той и направи знак на Грегор да влезе пред него.

Грегор измъкна факла от една поставка до вратата и влезе в стаята. Тя беше изцяло покрита с миниатюрни думи, издълбани в каменните стени през седемнайсети век от основателя на Регалия, Бартоломю Сандуич. Думите оформяха пророчества, видения на Сандуич, на които долноземците подчиняваха живота и смъртта си. Първия път, когато Грегор бе влязъл в стаята, стената срещу вратата беше осветена с малка маслена лампа. Там Сандуич беше издълбал Сивото пророчество. Сега тази част от стената бе в сянка. Лампата беше преместена на стената отдясно. Отгоре имаше нещо, което приличаше на стихотворение. Това сигурно беше Гибелното пророчество.

Грегор повдигна факлата, за да вижда по-ясно, и започна да чете.

АКО ПАДНЕ В БЕЗДНАТА ДОЛНИЯТ СВЯТ,

АКО ОНЗИ ОТ ГОРНИЯ СКОЧИ В ГЪСТИЯ МРАК,

И СМЪРТТА, АКО БЕШЕ ЖИВОТ,

И СМЪРТТА, АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТ ДА РОДИ ПАК…

НЕЩО ДНЕС СЕ НАДИГА ОТ ЧЕРНАТА, СТРАШНА

ТЪМА,

И В ГРОБ ЩЕ ПРЕВЪРНЕ ПОДЗЕМНАТА СТРАНА.

ЧУЙ ГО — ДРАСКА ДОЛУ ПАК,

ПЛЪХ С ЦВЯТ НА СТАР, ЗАБРАВЕН СНЯГ.

ЗЛО В ОДЕЖДА БЯЛА ЩО БЛЕСТИ,

ВОИНЪТ СВЕТЛИНАТА ТИ ДАЛИ ЩЕ УГАСИ?

КОЙ НА ВОИНА В СЪРЦЕТО СЛАБОСТ МОЖЕ ДА ВСЕЛИ?

И КАКВО ГРИЗАЧИ ЗЛОБНИ ТЪРСЯТ