Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

В МРАЧНИ ДЪЛБИНИ?

САМО КРЕХКОТО МЪНИЧЕ, ДУМИ ЩО ЕДВА МЪЛВИ,

НО ДОДЕТО ТО Е ЖИВО, ПОДЗЕМНАТА СТРАНА КРЕПИ.

УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,

ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.

НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,

Грегор бе наясно със значението му не повече, отколкото беше разбирал Сивото пророчество. Но в ума му се въртяха думите, които го смразяваха до кости: Умре ли бебето… Умре ли бебето… Умре ли бебето… Бутс…

— Добре, искам да прегледаме целия текст. Още тук, още сега — каза Грегор.

Викус кимна:

— Да, мисля, че е разумно да обсъдим пророчеството дума по дума. Не е толкова загадъчно като първото, но има неща, които трябва да знаеш. Да започнем ли от началото? — Отиде до пророчеството и леко прокара пръсти по първите два реда. — Ти имаш свеж поглед, докато аз съм го чел хиляди пъти. Кажи ми, Грегор, какво мислиш за него?

Този път Грегор се вгледа по-внимателно…

АКО ПАДНЕ В БЕЗДНАТА ДОЛНИЯТ СВЯТ,

АКО ОНЗИ ОТ ГОРНИЯ СКОЧИ В ГЪСТИЯ МРАК,

И СМЪРТТА, АКО БЕШЕ ЖИВОТ,

И СМЪРТТА, АКО МОЖЕШЕ ЖИВОТ ДА РОДИ ПАК…

…и осъзна, че наистина знаеше какво означаваха.

— Става дума за мен и Хенри. Аз съм „Онзи от горния свят” аз скочих. Хенри олицетворява Долния свят, той падна. Аз оживях, а той загина.

— Да, а крал Горджър и неговите плъхове също загинаха, и тяхната смърт помогна в Подземната страна да се роди още живот — каза Викус.

— Хей, как така не ми казахте за това преди? Тогава може би щях да знам какво се задава! — възкликна Грегор.

— Не, Грегор, ясно е само като погледнеш назад, след като вече се е случило. „Долният свят” можеше да се отнася не само за Хенри, а за всяко друго с ъздание от Подземната страна или за самата Подземна страна. „Онзи от Горния свят” можеше да е баща ти. Скокът ти можеше да не е буквален, а скок на мисълта или на духа. Падането на Хенри можеше да е намек за всякакъв вид физическа смърт, а също за падане от власт или морално падение. Всъщност това, че човек долноземец буквално ще падне към смъртта си, не беше популярно тълкуване. Хенри никога не би предположил, че ще умре по такъв начин — каза Викус.

— Защо не? — попита Грегор.

Викус хвърли поглед към Арес и се поколеба.

— Защото очакваше да го хвана — отговори Арес без церемонии.

— Да — каза Викус. — Следователно, виждаш, че първото пророчество наистина беше сиво за нас, макар че сега, разбира се, изглежда ясно като бистра вода. Ще продължим ли?

Грегор прочете на глас следващата част:

НЕЩО ДНЕС СЕ НАДИГА ОТ ЧЕРНАТА, СТРАШНА ТЪМА

И В ГРОБ ЩЕ ПРЕВЪРНЕ ПОДЗЕМНАТА СТРАНА.

— Значи нещо зло се задава. Нещо смъртоносно — каза Грегор.

— Не просто се задава. Тук е, и то от известно време. Само че плъховете са го скрили, дори от своите. Ще откриеш още за него в следващата строфа — каза Викус и посочи към следващите четири реда.

ЧУЙ ГО — ДРАСКА ДОЛУ ПАК,

ПЛЪХ С ЦВЯТ НА СТАР, ЗАБРАВЕН СНЯГ.

ЗЛО В ОДЕЖДА БЯЛА ЩО БЛЕСТИ,

ВОИНЪТ СВЕТЛИНАТА ТИ ДАЛИ ЩЕ УГАСИ?

Грегор се вгледа внимателно в редовете.

— Това е плъх. Бял плъх?

— С цвета на отдавна забравен сняг, защото в Подземната страна не вали сняг. Макар да си представям, че е много красиво — каза Викус малко печално.

— Така е — каза Грегор. — Точно сега има сняг навсякъде. И всичко изглежда по-красиво. — Наистина беше така, когато снегът току-що бе навалял. Прикриваше мръсотията и боклука и за известно време градът изглеждаше чист и свеж. А после се превръщаше в киша. — Та, значи, този бял плъх…?

— За него се носят легенди. Дори когато живеел в Горната земя, Сандуич знаел истории за белия плъх. Според историята такъв се появява на всеки няколко столетия, събира около себе си други плъхове и се възцарява терор. Забележителен е с хитростта, силата и големината си — каза Викус.

— Големината ли? — каза Грегор. — Искаш да кажеш, че е още по-голям от другите плъхове тук долу?

— И то значително — каза Викус. — Както твърди легендата. А в този момент единственото, което стои между това създание и Подземната страна, си ти. Воинът. Ти си заплаха за него. Ето защо крият белия плъх толкова грижливо. Плъховете не искат да го откриеш. Но освен това имаш и едно уязвимо място. — Викус почука с пръст по третата строфа и Грегор зачете нататък:

КОЙ НА ВОИНА В СЪРЦЕТО СЛАБОСТ МОЖЕ ДА ВСЕЛИ?

И КАКВО ГРИЗАЧИ ЗЛОБНИ ТЪРСЯТ В МРАЧНИ ДЪЛБИНИ?

СAMO КРЕХКОТО МЪНИЧЕ, ДУМИ ЩО ЕДВА МЪЛВИ,

НО ДОДЕТО ТО Е ЖИВО, ПОДЗЕМНАТА СТРАНА КРЕПИ.