Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Знаеш ли какво означава „мъниче”? — попита Викус.

— Рипред веднъж нарече Лукса и Хенри „мъници”, когато отказваха да му се подчинят — каза Грегор. И внезапно се запита колко знаеше за всичко това едрият, покрит с белези плъх, който му помогна да спаси баща си.

— Несъмнено го е казал саркастично, а и за да им напомни, че той командва. Защото за плъховете „мъниче” означава бебе. Известно ни е само едно бебе близо до теб — Бутс — каза Викус.

Нещо привлече погледа на Грегор към последната строфа на пророчеството:

УМРЕ ЛИ БЕБЕТО, НА ВОИНА СЪРЦЕТО ЩЕ УМРЕ,

ЧАСТИЦАТА НАЙ-ВАЖНА ЩЕ СЕ СЛОМИ НА ДВЕ.

НАВЕКИ ЩЕ УМРЕ ПОКОЯТ НА СВЕТА,

ГРИЗАЧИТЕ ЩЕ ИМАТ КЛЮЧА КЪМ ВЛАСТТА.

— Значи те мислят… — Грегор едва успя да го изрече, — че ако убият Бутс, нещо ще се случи с мен.

— Ще те пречупи по някакъв начин — каза Викус. — А ако това стане, плъховете ще превземат остана лите от нас.

— Изобщо не ми оказвате натиск, или нещо тако ва — подметна Грегор, но се чувстваше много упла шен. — Сигурни ли сте, че е Бутс?

— Толкова сигурни, колкото смеем да бъдем. Близостта ти с нея е добре известна. Фактът, че ти се пожертва, че скочи, вместо да позволиш на крал Горджър да я убие — това направи огромно впечатление на всички. Сещаш ли се за някое друго бебе, за което може да става дума, Грегор? — попита Викус тържествено.

Грегор поклати глава. Ставаше дума точно за Бутс. И те имаха право за едно: ако я убиеха, нещо в него щеше да се пречупи.

— Тогава защо я доведохте тук долу? Защо не я оставихте в Горната земя, където беше в безопасност?

— Защото тя не беше в безопасност. Нито ти. Пълзливците ви наблюдават денонощно, за да ви предпазят — каза Викус.

Хлебарката, която беше хванал в бурканчето от Майонеза тази сутрин, се мярна светкавично пред очите му.

— Имаш предвид малките?

— Да, те общуват с по-едрите долу. Но плъховете също ви държат под око. Следят движенията на семейството ти почти от мига, след като напуснахте Подземната страна и търсят възможност да отнемат живота на сестра ти — каза Викус. — В дома ви Това не беше възможно. Но днес ти си рискувал да Излезеш с нея много близо до един от входовете.

— Пързаляхме се с шейна в Сентрал Парк — каза фегор.

Тогава се обади Арес:

— Плъховете преследваха Горноземеца в тунелите. Беше принуден да скочи във Водния път, за да се Измъкне от тях.

— Тогава пълзливците са спасили Бутс точно навреме. Днес тя е била мишена на плъховете, Грегор — каза Викус.

— Защо просто не убият мен? — попита Грегор вцепенено.

— С радост биха го направили. Но те видяха как скачаш и оцеляваш, така че тази цел им се струва по-трудна — отговори Викус. — А в момента по-голямата им грижа е пророчеството. Възнамеряват да те унищожат именно като убият Бутс.

— Все още мисля, че в Горната земя ще бъдем в по-голяма безопасност. Просто няма да ходим в Сентрал Парк. Ще държим Бутс вътре… — Но Грегор не беше наистина сигурен дали ще е по-безопасно.

— Веднага ще ви изпратя обратно, ако това е желанието ти. Но те ще я открият, Грегор, след като твърдо са го решили. За тях това е надпревара. Трябва да убият Бутс, преди да бъде убит белият плъх. Само един може да оцелее. Ако щеш вярвай, но я доведохме в Подземната страна, за да я предпазим — каза Викус.

— И за да предпазите себе си — каза Грегор безцеремонно.

— Да. И за да предпазим себе си — каза Викус. — Но тъй като нашите съдби са преплетени, ни се струваше едно и също. И тъй, какво ще бъде? Да те отведем ли у дома или ще ни помогнеш?

Грегор си помисли за стържещите звуци, които понякога чуваше зад стените на апартамента им. Те изнервяха майка му, макар баща му да казваше, че сигурно са само мишки. Ами ако бяха плъхове? И ако бяха само на няколко сантиметра мазилка разстояние, дебнейки Бутс? Дебнеха, чакаха и докладваха на гигантските плъхове долу.

До вратата се чу звук от бързо тичане. Грегор хвърли поглед и видя Бутс да влиза през вратата, седнала на гърба на грамадна хлебарка с огъната антенка.

— Ге-го! — Тя се разкикоти. — Аз язди! Темп води Бутс язди!

Тя беше толкова щастлива… и мъничка… и безпомощна… не можеше да я държи под око по двайсет и четири часа в денонощието… трябваше да ходи на училище… нямаше кой друг да я предпази… дори той се беше оказал безполезен днес… ако се случеше пак, плъховете щяха да я убият за миг. Дори за по-малко.

— Оставаме — каза Грегор. — Оставаме, докато това нещо приключи.