Сюзан Колинс - Грегор и гибелното пророчество

— Разбира се, че ще ги последвам! И, човече, когато се добера до онези буболечки, по-добре да имат наистина добро обяснение за цялата история. Колко далече сме от тяхната страна? — попита Грегор.

— Няколко часа. Но сега те водя в Регалия — каза Арес.

— Регалия? Не искам да ходя в Регалия! — възрази Грегор. — Заведи ме при хлебарките, и то веднага! — нареди Грегор.

Туп!

Грегор се приземи право по гръб. Арес го беше преметнал върху каменната издатина. Преди Грегор да успее да проговори, прилепът вече беше върху гърдите му и беше впил нокти дълбоко в пухеното му яке.

Лицето на Арес беше само на сантиметри от Грегор. Венците на прилепа бяха оголени над зъбите му в озъбена гневна гримаса:

— Ей, чакай! — възкликна Грегор, стреснат от ожесточеността на Арес. — Какъв ти е проблемът?

— Проблемът ми е, че в този момент страшно много ми приличаш на Хенри — каза Арес.

Сега за пръв път Грегор успя да разгледа хубаво лицето на Арес. Светлината в Подземната страна обикновено беше слаба. А и беше особено трудно да го разгледаш, защото Арес беше дъвсем черен: черни очи, черен нос, черна уста, на фона на черната му козина. Но на прекия лъч от светлината на фенерчето Грегор видя, че прилепът е разярен.

Арес му беше спасил живота, а Грегор го беше спасил от изгнание, което щеше да означава сигурна смърт. Бяха обвързани в съюз и се бяха заклели да се бият до смърт един за друг. Но никога не си бяха разменили повече от няколко думи. Докато Арес се взираше гневно в него, Грегор си даде сметка, че не знае почти нищо за прилепа.

— На Хенри ли? — попита Грегор, защото не се сети какво друго да каже.

— Да, на Хенри. Предишният ми съюзник. Нали помниш, оставих го да се размаже в скалите, за да ти дам повече време — каза Арес почти саркастично. — А точно сега се чудя дали не е трябвало да оставя и двама ви да паднете, защото също като Хенри ти си останал с впечатлението, че съм ти слуга.

— Не, не съм! — възрази Грегор. — Виж, там откъдето идвам, дори нямаме слуги. Искам единствено да намеря сестра си!

— А аз се опитвам да те заведа при нея колкото мога по-бързо. Но също като Хенри ти не ме слушаш — каза Арес.

Грегор трябваше да признае, че беше вярно. Прекъсваше Арес всеки път, когато прилепът се опитваше да му каже нещо. Но не му харесваше да го сравняват с Хенри. Изобщо не приличаше на онзи предател. И все пак може би наистина се беше държал малко грубо.

— Добре, извинявай. Бях ядосан, а трябваше да те изслушам. Сега ми слез от гърдите — каза Грегор.

— „Слез ми от гърдите”… още нещо да кажеш? — рече Арес.

— Слез ми от гърдите веднага! — нареди Грегор, отново ядосан.

— Опитай пак — каза Арес. — Защото това ми звучи много като заповед.

Грегор стисна зъби и потисна един порив да избута прилепа.

— Слез… ми… от… гърдите… ако обичаш.

Арес обмисли молбата за миг, реши, че звучи задоволително и изпърха настрани.

Грегор се надигна, седна и си разтри гърдите. Беше невредим, но в якето му, където ноктите на Арес бяха пронизали плата, имаше няколко дълбоки дупки.

— Ей! Може ли по-внимателно с тия нокти? Виж какво направи с якето ми! — възкликна Грегор.

— Няма значение. И бездруго ще го изгорят — каза Арес с безразличие.

Именно в този момент Грегор реши, че е обвързан в клетвен съюз с голям идиот. И беше почти сигурен, че Арес е стигнал до същото заключение.

— Добре — каза хладно Грегор. — Значи трябва да отидем в Регалия. Защо?

— Там пълзливците отвеждат сестра ти — отговори Арес със същия хладен глас.

— И защо пълзливците ще искат да водят сестра ми в Регалия? — попита Грегор.

— Защото — каза Арес — плъховете са се заклели да я убият.

— Да я убият? Но защо? — попита смаяно Грегор.

— Така е предсказано в Гибелното пророчество — каза Арес.

Гибелното пророчество. Сега Грегор си спомни. Когато си тръгваше от Подземната страна, каза на Лукса, че никога няма да се върне, а тя отговори: „В Гибелното пророчество не пише така”. После той се опита да измъкне от Викус нещо повече, но старият човек отвърна уклончиво, побърза да го качи върху прилепа и даде заповед за излитане. Така че Грегор не знаеше какво означава то, но първото пророчество, в което беше споменат, доведе до смъртта на четирима от дванайсетте участници в мисията и предизвика война, в която загинаха безброй други.

Изпита ужас.

— Какво гласи то, Арес?

— Питай Викус — каза Арес кратко. — На мен ми омръзна да ме прекъсваш.