Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Докато тичаше с всичка сила надолу по стълбите, чуваше как шевовете се пукат, но не обърна внимание. Залута се из болницата, докато откри някой, който явно имаше някаква власт, и така и се оказа, защото лекарят издаде кратка заповед и внезапно Грегор беше буквално понесен обратно към леглото си. Никой не обръщаше особено внимание на това, което казваше за майка си; бяха прекалено загрижени за вредата, която беше причинил на раните си. По белите превръзки започваше да избива кръв.

— Слушайте — каза той, — краката ми са добре, но трябва да говоря с някого за майка ми… — Прекъсна го един долноземец, който сложи лекарство в устата му. Хванат неподготвен, той преглътна. Почти веднага го обзе сънливост. — Не… не… вие не разбирате… — настояваше той, докато светът се изплъзваше.

Събуди се незнайно колко по-късно и само за миг си припомни какво се беше случило. Изправи се в леглото, но усети на гърдите си нечия ръка.

Викус, с много изтощен вид, го натисна обратно надолу в чаршафите.

— Стой мирно, Грегор или ще се наложи да те възпрат.

— Какво значи това? — попита Грегор.

— Ще те вържат за леглото — каза Викус. — Трябва да оставиш раните да зараснат. За твое добро е.

— Лукса не е на легло. Горе е, видях я — възрази Грегор.

— Лукса не тича като бясна из целия дворец — и не се е била на земята. Раните ѝ са по-малко и по-плитки — каза Викус. — Моля те, Грегор, няма да е за дълго, стига само да ни съдействаш.

Грегор спря да се съпротивлява, не толкова заради думите на Викус, колкото заради начина, по който изглеждаше той. А именно — ужасно. Имаше големи торбички под очите, които бяха кръвясали, а цялото му лице сякаш беше увиснало. Грегор не искаше да му създава повече неприятности.

— Става дума за майка ми — каза той, като се отпусна отново в леглото. — Лукса каза, че ще я задържите тук с месеци. А не можете.

— Трябва. Тя е много болна, за да пътува, дори на краткото разстояние до дома ви. А щом се прибере там, кой ще се грижи за нея? Това е долноземска чума. Ако не бъде напълно излекувана от нея тук, може да я пренесе горе със себе си. Ами ако започне да се разпространява в Горната земя? Вашите лекари нито ще имат представа какво е това, нито ще знаят как да я лекуват.

— Но аз си мислех, че се подобрява — каза Грегор.

— Да, така е, но чумата още не е прочистена от кръвта ѝ. Трябва да оздравее напълно. А ти трябва да ми помогнеш да я убедя в това, Грегор, защото знаеш колко отчаяно иска да се върне у дома — каза Викус.

— Въпросът е… ние имаме нужда от нея, Викус — каза Грегор и изведнъж се почувства по-скоро на годините на Бутс, отколкото на своите.

— Знам това. И ще си я получите обратно. Но все още не — каза Викус. — Ще ми помогнеш ли?

Грегор кимна. Имаше ли друга възможност? Не можеха да приберат майка му и да поемат риска от чумна епидемия.

— Благодаря ти. Така ще имам една грижа по-малко — каза Викус. Човече, той изглеждаше наистина много зле!

— Какво става със Соловет? — попита Грегор предпазливо.

— Затворена е вкъщи, докато се води разследването. Както можеш да предположиш, нещата между нас не вървят много гладко — каза Викус.

— Защо го е направила? — попита Грегор.

— Да контролираме чумата… това щеше да ни осигури пълно господство над топлокръвните. — каза Викус, търсейки думи, за да обясни. — От военна гледна точка, това е силно желано оръжие. Смъртоносно. Непобедимо за онези, които не разполагат с лекарството. Такова ужасно оръжие… толкова съблазнително… — Той разтри очи и Грегор се изплаши, че ще заплаче, но той се сдържа. — Ние сме много различни хора, двамата със Соловет.

— Да. Донякъде ми е странно, че сте женени — каза Грегор и веднага си помисли, че е казал нещо много ужасно.

Викус обаче само се усмихна.

— Да. За нас двамата също винаги е било донякъде загадка.

Грегор трябваше да прекара следващите два дни на легло. Имаше много посетители, но въпреки всичко това го влудяваше. Непрекъснато си мислеше за джунглата и всичко, което се беше случило там. Мислеше много и за пророчеството и едно нещо все още го объркваше. Когато Нериса се отби да го види, той я попита за това.

— Хей, Нериса, знаеш ли какво не мога да проумея в „Кървавото пророчество?” — каза той. — Защо трябваше да се впуснем в цялото това търсене за лекарството? Нивийв е разполагала с него тук. Дори беше започнала да лекува хора, преди да се върнем.

— В пророчеството не се казва, че чумата ще унищожи топлокръвните, Грегор. Казва се: „Разпали ли се между тях война изгубват топлокръвните Подземната страна” — обясни Нериса.