Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

— Ще екзекутират ли Соловет? — попита Грегор.

— Съмнявам се, че ще се стигне дотам. Но тя и останалите от комисията са задържани под стража и ги разпитват — отвърна Марет.

Грегор изведнъж се сети за още нещо.

— Викус не е знаел, нали?

— Не, но той винаги толкова ожесточено се е противопоставял на подобно оръжие, че… никой не приема това по-тежко от него — каза Марет.

— Убеден съм — каза Грегор. Новината, че съпругата му е допринесла за такава катастрофа за топлокръвните, сигурно беше смазваща за Викус.

Един лекар се отби, прегледа Грегор и нареди да му донесат храна. Марет също остана да хапне с него. Храната беше постна и без много подправки, но обикновената супа и хлябът бяха вкусни.

Храната ободри Грегор и той изведнъж се почувства прекалено неспокоен, за да остане в леглото.

— Лукса още ли е тук в болницата? — Вероятно и тя преживяваше тежко новината за Соловет.

— Искаха да остане, но тя настоя да си тръгне, за да бъде с Хазард — каза Марет.

— Той е свястно хлапе — каза Грегор.

— И баща му беше такъв — каза тъжно Марет.

Тъй като не беше кралица, Грегор не беше сигурен, че ще успее да убеди лекарите да го пуснат от болницата, затова просто се измъкна, когато не гледаха. Трябваше да признае, че това май не беше много добра идея. Болеше го цялото тяло — и отвътре, и отвън. Но след като се пораздвижи, мускулите му се отпуснаха, макар че шевовете на раните се опънаха още повече.

Сигурно беше среднощ. В детската стая нямаше никой, но той знаеше, че Дулсет непременно се е погрижила за Бутс. Залута се наоколо, докато откри един страж и го помоли да го упъти към стаята на Лукса. Стражът го погледна с малко неуверено изражение, но го отведе през двореца до кралските покои. Както и очакваше Грегор, обстановката беше много пищна. Наоколо стояха на пост няколко групи от стражи. Почака малко и после го пуснаха да влезе.

Никога не беше виждал къде живее Лукса. Тя го посрещна в голям хол с камина, и той видя, че от него се отива в други стаи. Изглежда целият този голям луксозен апартамент беше само за нея. Той се сети за собствената си стая, която всъщност беше преустроен килер.

— Ау, всичко това твое ли е? — попита той.

— Откакто загинаха родителите ми — каза тя. Намести една от многобройните си превръзки и се огледа. Изведнъж Грегор се почувства невероятно благодарен за апартамента, в който живееше — беше тесен, но пълен с хора, които обичаше. — Е, сега Хазард ще живее с мен тук. — При тази мисъл лицето ѝ се разведри.

— Как е той? — попита Грегор.

Лукса му махна с ръка да я последва. Влязоха в спалня, меко осветена от свещи. Хазард и Бутс се бяха сгушили заедно като кученца върху огромното легло и спяха дълбоко.

— Много му е трудно. Не е свикнал да живее на затворено. А и разбира се, Фрил и Хамнет бяха целият му свят… — каза Лукса.

— Да, знам — каза Грегор. — Но сега си има теб.

— Знаеш ли какво каза точно преди да заспи? Каза: „Баща ми избяга оттук в джунглата. Избяга от всички битки. Но все едно, битките го намериха” —каза Лукса.

— Нещо такова каза баба ми за пророчеството. Че и да се опитам да избягам от него, то ще ме намери — каза Грегор.

— Според Викус войните намират всички — каза Лукса. Вдигна нещо от една тоалетна масичка и го поднесе към Грегор. Беше кристал. Бледосин. С форма на риба.

— От първия ти полет с Хамнет? — попита той.

— Да. Наистина много прилича на риба, нали?

Така беше. Но Грегор не се сети какво друго да каже. Нищо хубаво, във всеки случай. Кристалът напомняше за толкова много трагедии.

Върнаха се в хола и седнаха. Грегор се чудеше дали следващият му въпрос няма да прозвучи прекалено лично, но все пак го зададе.

— Викус добре ли е?

— Не — каза Лукса. — Съкрушен е от постъпката на Соловет. И въпреки това се занимава с организирането на мисиите за предоставяне на помощ, урежда дипломатически въпроси. Разбира се, плъховете са побеснели. Викус прави каквото трябва и аз правя същото. Ти също трябва да продължиш с живота си, Грегор. Трябва да се прибереш вкъщи.

— Да, сигурно ще се върнем след няколко дни. Нали знаеш, веднага щом мама е достатъчно добре, за да се прибере вкъщи — каза Грегор.

— Да се прибере вкъщи? — каза Лукса изненадано. — Но, Грегор, това не може да стане още месеци наред.

Тичаше по коридора и чуваше как Лукса вика след него, но сега не можеше да спре, за да обясни. Месеци наред? Планираха да задържат майка му тук долу месеци наред? Това просто не можеше да стане!