Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Защо не? — Шейн бе грабнал една опърпана бейзболна топка от пода и я хвърли към високия таван, като едва не уцели въртящите се перки на вентилатора. Хвана я без усилие. — Още те търсят, за да те бият?

— Да — каза Клеър и погледна към бързо изчезващото чили. — Предполагам. Не е само тя, има и приятелки. А аз нямам. Онова място просто… е зловещо.

— Познато ми е — каза Ева. — На практика и тук е същото.

Шейн се престори, че хвърля бейзболната топка по нея. Тя се престори, че я избягва.

— По кое време става Майкъл?

Шейн отново се престори, че хвърля.

— По дяволите, Ева, не знам. Обичам пича, но не се любя с него. Иди, хлопни на вратата и го питай. А сега ще се приготвям.

— За къде? — запита Ева. — Нали няма пак да излизаш?

— Напротив. Отивам на боулинг. Казва се Лора. Ако искаш подробности, ще ти се наложи да си свалиш видеото, като другите.

Шейн се изправи от дивана и зашляпа към широкото стълбище за втория етаж. Където, реши Клеър, се намираха спалните.

— Довиждане, Клеър.

Ева се обади обезсърчена.

— Чакай малко. Какво мислиш? Смяташ ли, че може да се нанесе тук?

Шейн махна с ръка.

— Все ми е едно. Що се отнася до мен, става. — Хвърли бърз поглед на Клеър и крива, но странно сладка усмивка заигра на устните му и изтича по стъпалата. Движеше се като спортист, но без перченето, с което бе свикнала. Всъщност, доста секси.

— Мъже — рече Ева. — По дяволите, ще е хубаво да има още едно момиче тук. Винаги казват „Да, добре“, а после, като се стигне до чистене и миене на чиниите, всички се изпаряват. Не че трябва да си като чистачка тук или нещо такова, но просто трябва да им крещиш, докато си свършат работата.

Клеър се усмихна, поне опита, но цепнатата й устна пулсираше от болка и тя усети, че коричката на раната пак се пука. По брадичката й потече кръв, тя грабна салфетката, която Ева бе сложила на подноса, и я притисна към устната си. Ева мълчаливо я наблюдаваше, намръщи се, после стана от пода, взе пакета лед и внимателно го сложи на подутината на главата й.

— Как е? — попита тя.

— По-добре. — Ледът почти веднага започна да притъпява болката, а храната вече сгряваше стомаха й. — Хм, предполагам трябва да попитам за стаята…

— Ами трябва да се видиш с Майкъл и той трябва да одобри, но Майкъл е сладур. Той е собственикът. Е, семейството му де. Мисля, че преди две години са се преместили и са му оставили къщата. По-голям е от мен с около шест месеца. Всички сме на около осемнайсет. Майкъл е нещо като старши.

— Наистина ли спи през деня?

— Да. Искам да кажа, и аз обичам да спя през деня, но той си е направо вманиачен. Веднъж го нарекох вампир, защото не обича да будува през деня. Ама изобщо. Не му стана смешно.

— Сигурна ли си, че не е вампир? — попита Клеър. — Гледала съм филми. Вампирите са потайни.

Тя просто се шегуваше. Ева не се усмихна.

— О, напълно. Първо, яде чилито на Шейн, което, бог ми е свидетел, съдържа толкова чесън, че може да взриви десетина първокласни Дракули. А веднъж го накарах да докосне кръст. — Ева отпи голяма глътка кола.

— Какво си направила? Накарала си го?

— Ами да, разбира се. Едно момиче винаги трябва да е предпазливо, особено тук. — Клеър я изгледа неразбиращо и Ева отново завъртя очи. Клеър беше сигурна, че това й е любимата мимика. — В Морганвил, нали се сещаш?

— За какво?

— Искаш да кажеш, че не знаеш? Как така не знаеш?

Ева остави бутилката с кола и застана на колене, като се подпря на лакти на масичката за кафе. Изглеждаше сериозна под дебелия слой грим. Очите й бяха тъмнокафяви, със златисто по края.

— Морганвил е пълен с вампири.

Клеър се засмя.

Но Ева не се засмя. Просто гледаше с широко отворени очи.

— Хм… шегуваш се.

— Колко души завършват ТПЮ всяка година?

— Не знам. Тъп колеж е, повечето се прехвърлят.

— Всички напускат. Или поне вече не се появяват, нали така? Не мога да повярвам, че не знаеш. Когато се нанесе, никой ли не ти каза каква е причината? Виж, вампирите управляват този град. Те командват. Или си с тях, или не си. Ако работиш за тях, ако се преструваш, че не съществуват и ги няма и извръщаш поглед, когато се случват разни неща, ти и семейството ти получавате разрешение за преминаване. Получавате Защита . В противен случай… — Ева прекара пръст върху гърлото си и изблещи очи.

Да бе , помисли си Клеър и остави лъжицата. Нищо чудно, че никой не е наел стаята при тези хора. Те са откачени. Лошо. Като изключим шантавата част, тя ги хареса.