Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Мислиш, че съм хахо — каза Ева и въздъхна. — Разбирам. И аз бих си помислила същото, само че израснах в дом със Защита. Баща ми работи за водоснабдяването. Майка ми е учителка. Но всички носим това. — Тя протегна ръка. На китката й се виждаше черна кожена гривна с червен знак, непознат на Клеър. Приличаше на китайски йероглиф. — Виждаш ли, моят е червен. С изтекъл срок. Като здравната осигуровка е. Децата са осигурени, докато навършат 18. Аз ги навърших преди шест месеца. — Тя погледна тъжно гривната, после сви рамене, свали я и я остави на подноса. — Предполагам няма смисъл да я нося. Със сигурност няма да заблуди никого.

Клеър просто я погледна безпомощно, като се чудеше дали не е жертва на номер и всеки момент Ева ще се разсмее, ще я нарече идиотка, задето се е вързала, а Шейн ще се държи ту небрежно мило, ту жестоко и ще я избута през вратата, като през цялото време ще й се присмива. Защото нещата в живота не стояха така. Харесваш някого, а после той се оказва откачен, нали? Не можа ли да познаеш?

За другата възможност, Ева изобщо да не е луда, не й се мислеше. Спомни си хората по улицата, които бързаха с наведени глави. И как майката бе дръпнала момиченцето си от улицата заради едно приятелско помахване с ръка.

— Добре. Давай, мисли ме за откачалка — каза Ева и седна на петите си. — Защо да не съм? И няма да се опитвам да те убеждавам в нищо. Просто — след мръкване не излизай без компания. Гледай да е с някой защитен, ако откриеш такъв. Гледай за гривната. — Тя побутна своята с пръст. — Знакът е бял, когато е в сила.

— Но аз… — Клеър се изкашля, като се чудеше какво да каже. „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво…“ — Добре. Благодаря. Хм, Шейн дали…?

— Шейн? Дали е защитен? — Ева изсумтя. — Ами! Дори да беше, в което се съмнявам, няма да си признае, а и не носи гривна или нещо друго. Майкъл, Майкъл също не е, но има стандартна защита за къщите. Тук сме нещо като изгнаници. Когато сме заедно, също ни дава сигурност.

Бе шантаво да водиш такъв разговор, докато ядеш чили и пиеш кола, и си с леден компрес на главата. Клеър се прозя, неочаквано и за самата нея. Ева се засмя.

— Приеми го като приказка за приспиване — каза тя. — Слушай, нека ти покажа стаята. В най-лошия случай ще полежиш малко, докато подейства компресът с лед, и после изчезваш. Или пък се събуждаш и решаваш, че искаш да говориш с Майкъл, преди да си тръгнеш. Ти решаваш.

Обзе я нов пристъп на хлад и тя потръпна. Вероятно се дължи на удара по главата и на умората. Бръкна в джоба си, намери хапчетата, които й предписа докторът, и изпи едно с последната глътка кола. После помогна на Ева да занесе подносите в кухнята, която бе огромна, с каменни мивки и старинни излъскани плотове и с два съвременни уреда — печка и хладилник — напъхани нелепо в ъглите. Чилито бе сготвено в почернял тиган и още къкреше.

Като измиха чиниите, подредиха приборите и изхвърлиха боклука, Ева вдигна от пода раницата на Клеър и я преведе през дневната, после по стълбите към втория етаж. На третото стъпало Ева се обърна разтревожена и попита:

— Хей, ще можеш ли да изкачиш стъпалата? Защото, нали…

— Добре съм — излъга Клеър. Глезенът адски я болеше, но тя искаше да види стаята. После, дори и да я изхвърлеха, искаше да поспи поне още веднъж в легло, колкото и старо и неравно да е то. До горе имаше тринайсет стъпала. Тя изкачи всичките, макар да остави отпечатъци от изпотените си пръсти по парапета, който Шейн не бе докоснал, когато се качи преди това.

Стъпките на Ева заглъхваха в скъпия овехтял килим на цветни шарки, който бе прострян по средата на лъснатия дървен под. На етажа се виждаха шест врати. Докато минаваха край тях, Ева сочеше и обясняваше:

— Първата врата е стаята на Шейн. На Майкъл е втората врата. И третата е негова, тя е с двойни размери. Следва голямата баня. Втората баня е на долния етаж, тя е нещо като резервна при спешност, когато Шейн е вътре и му трябва около час, за да си нагласи косата с пяна.

— Цуни ме! — извика Шейн зад затворената врата. Ева удари с юмрук по нея и поведе Клеър към последните две от поредицата. — Тази е моята. Твоята стая е в края.

Подготвена за разочарование, Клеър отвори вратата и изненадано пое дъх. Първо, бе огромна. Три пъти по-голяма от стаята в общежитието. Второ, беше ъглова, с три, цели три прозореца, на които сега бяха с пуснати щори и завеси. Леглото не бе с миниатюрен размер като в общежитието, а с голям матрак, с големи дървени колони по краищата, тъмни и солидни. На едната стена имаше гардероб, достатъчно голям да събере, ами четири или пет пъти повече дрехи, отколкото Клеър някога е имала. Плюс килер. Плюс…