Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

— Тези момичета. Излизат ли денем?

Тя примигна.

— Имаш предвид навън? Разбира се. Ходят на занятия. Е, понякога.

— Носят ли гривни?

Тя пак примигна.

— Имаш предвид като… — Ева бе забравила своята на масата и тя взе кожената гривна с червения знак. — Като тази ли? Не съм забелязала. Те носят много неща. — Замисли се сериозно и в крайна сметка май си спомни нещо. Но гривните не приличаха на тази. Бяха златни. Моника и моникоподобните ги носеха на китките на дясната ръка. Не бе обърнала внимание. — Може би.

— Гривни с бели знаци ли? — Майкъл зададе въпроса небрежно, но всъщност бе свел глава и се бе съсредоточил върху настройването на китарата. — Спомняш ли си?

— Не. — В гърдите й се надигна някакво чувство, което не бе точно страх, но не бе и вълнение. — Това означава ли, че имат Защита?

Той се поколеба за секунда, достатъчно, та тя да разбере, че е изненадан.

— Имаш предвид презервативи ли? — запита той. — Нали всички ги използваме?

— Знаеш какво имам предвид. — Страните й горяха. Тя се надяваше, че не си личи толкова.

— Не мисля.

— Ева каза…

Погледна я остро и в сините му очи проблесна гняв.

— Ева трябва да си държи устата затворена. Тя самата е в голяма опасност, като се разхожда в тия нейни готически, чудати дрехи. Те мислят, че им се подиграва. Ако я чуят как говори…

— Кои те? — запита Клеър.

Негов ред бе да извърне поглед.

— Разни хора — отговори рязко. — Виж, не искам да ми тежиш на съвестта. Можеш да останеш няколко дни. Но само докато си намериш квартира, разбра ли? И то бързо, няма да отварям приют за бити момичета. Достатъчно са ми тревогите да опазвам от неприятности Шейн и Ева.

За момче, което свири такава хубава музика, звучеше враждебно и страховито. Клеър колебливо сложи парите на масата пред него. Той ги погледна с напрегнато изражение.

— Наемът е сто долара на месец — каза той. — И пазаруваш храна веднъж месечно. За първия месец се плаща предварително. Но ти няма да останеш по-дълго, така че задръж останалото.

Тя преглътна и взе двеста от тристате, които бе отброила.

— Благодаря.

— Не ми благодари. Просто не ни навличай бели. Сериозно говоря.

Тя стана, отиде в кухнята, сипа чили в две купички, сложи ги на подноси, като добави прибори и по една кола, занесе ги в стаята и ги сложи на масичката за кафе.

Майкъл се загледа в тях, после погледна и нея. Тя седна на пода — болеше я — и започна да се храни. След малко и Майкъл си взе купичката и опита от яденето.

— Шейн го сготви — каза Клеър. — Доста е вкусно.

— Да. Чили и спагети, Шейн само това може. Ти можеш ли да готвиш?

— Разбира се.

— Какво например?

— Лазаня — каза тя. — И хамбургери с разни гарнитури и юфка. И мексиканско тако.

Майкъл се замисли.

— Можеш ли да направиш тако утре?

— Разбира се — отговори тя. — Имам часове от седем до пет, но ще се отбия да напазарувам.

Той кимна, докато непрекъснато ядеше и от време на време я поглеждаше.

— Извинявай — каза накрая той.

— За какво?

— Че се държах като глупак. Виж, просто не мога… Трябва да внимавам. Много да внимавам.

— Не се държиш като идиот. Просто се опитваш да предпазиш приятелите си и себе си. Това е нормално. Така трябва да се постъпва.

Майкъл се усмихна и лицето му се преобрази, стана ангелско и красиво. Боже — помисли тя с удивление, той е страхотен. Нищо чудно, задето се притеснява от това, че е непълнолетна. При такава усмивка момичетата ще му се лепят като мухи!

— Ако живееш в тази къща, значи си ми приятелка — каза той. — Между другото, как се казваш?

— Клеър. Клеър Денвърс.

— Добре дошла в Стъклената къща, Клеър Денвърс.

— Но само временно.

— Да, временно.

Размениха си неловки усмивки и този път Майкъл раздига масата, а Клеър се прибра в стаята, разтвори книгите върху вграденото бюро и започна да учи.

Заслушана в неговата музика, нежен и прочувствен съпровод на настъпващата нощ, тя потъна в света, който обичаше.

Настъпи ранно и ясно утро. Клеър се събуди от миризмата на пържен бекон. С неуверени стъпки отиде до банята в дъното на коридора, като се прозяваше, без да съзнава, че е доста оскъдно облечена, само по дългата си тениска, докато изведнъж се сети: О, боже, тук живеят и момчета. За щастие, никой не я видя и банята бе свободна. Някой вече я бе ползвал тази сутрин, огледалата все още бяха замъглени от пара и стените на голямата баня в черно и бяло блестяха от капчици вода. Обаче ухаеше на чисто и на плодове.