Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

Секачът я погна надолу по стълбите, а сблъсъкът на оръжията им пръскаше искри.

Затворниците отначало бяха объркани. Те знаеха, че Секачите са техни тъмничари, но този носеше бяло и виждаха у него нещо познато, близко до самите тях. Започнаха да го окуражават шумно и Танит, обградена от врагове, започна да губи битката. При поредното париране ранената й китка не издържа. Секачът се възползва и косата му остави дълга хоризонтална резка на корема й. Танит разкриви лице от болка и продължи с огромна мъка да отблъсква неестествено бързото настъпление на Секача.

Затворниците се смееха и я подиграваха, дърпаха косата й, и дращеха през решетките. Един от тях закачи палтото й и тя се принуди да се освободи от него в движение, хвърляйки меча и ножницата си във въздуха, докато се измъкваше от дрехата си. Успя да ги хване, преди Секачът да съкрати достатъчно разстоянието между тях.

Той замахна, тя блокира с ножницата и посегна към него с меча, но той завъртя косата си в кръг, отби удара с дръжката и миг по-късно острието му летеше към Танит.

Тя скочи назад и наруши баланса си, но превърна падането си в кълбо назад, успявайки да избегне косата на Секача, която издрънча на пода, където само преди миг бе противникът му.

Затворниците се запревиваха от смях, а Танит се затича към стената. Скочи на нея и продължи по тавана, докато разменяше удари със Секача под нея. Принуди го да се връща назад, да напада и да се отбранява от неудобна позиция.

Секачът замахна, пропусна и Танит видя шанса си и го използва. Удари лявата му китка с ножницата си и той отвори пръсти. Тя се върна със салто на земята, приземи се преди той да се опомни и му отне косата. С ритник го прати още крачка назад и заби меча си в него.

Затворниците спряха подигравките.

Танит заби и косата в гърдите му. Той падна на колене, капки черна кръв поръсиха пода.

Тя почувства погледа му зад визьора. Той се отпусна назад и раменете му увиснаха, а главата му се наклони към гърдите.

Затворниците замърмориха недоволно. Танит издърпа меча си от тялото на Секача, плъзна го в ножницата и се отправи на бегом към стълбището.

Някъде отекна трясък — в Съкровищницата — и тя се забърза. На едно от последните стъпала обаче тя чу някой от затворниците да се смее.

Обърна се и с ужас установи, че Белият Секач е на крака и вади косата от гърдите си. Не може да бъде спрян, каза си тя. Точно като Серпин. Малко преди прага на вратата обаче дъхът й секна.

Тя спря в недоумение, опита се да накара тялото си да помръдне, но то не я слушаше. Върхът на косата се подаваше от гръдния й кош. Танит се наруга наум и видя зад себе си задаващия се Секач. Това беше невероятно хвърляне. Тя почти се изсмя. Мечът падна от изтръпналата й дясна ръка. Той спря зад нея и хвана косата. Стиснал дръжката, той я завъртя, а с нея и Танит. Не откъсваше поглед от нея, все едно наблюдава и запомня болката й.

Секачът я събори на колене. Танит се задави, когато той измъкна оръжието, видя собствената си тъмночервена кръв, смесена с черната, вече полепнала по острието. Тялото й отказваше. Не бе способна да се отбранява.

Той вдигна косата. В очакване на смъртоносния удар тя осъзна, че, завъртайки я, той е преминал от другата страна на вратата, извън затвора.

С последни сили затръшна вратата пред лицето му, натисна я и прошепна „Пази!“. Лъскавината се разля по дървената повърхност, точно когато Секачът заблъска по нея.

Бе се провалила. Забави го, но не успя да го спре, а Серпин можеше отново да разчита на бойния си пес.

Танит пробва да се изправи, но тялото й не можеше да понесе повече и тя се свлече. Щастливи, затворниците гледаха как кръвта се просмуква в туниката й и започнаха да шептят.

Белият Секач стоеше пред тях, тих като призрак, смъртоносен като чума.

— Валкирия — промълви Танит — ела зад мен.

Стефани отстъпи още по-назад, зад гърба на Скълдъгъри.

— Ще го задържа — рече Танит без да сваля поглед от врага си. — Вие спрете Серпин. — Тя извади меча си, а той — косата.

Стефани усети на рамото си ръката му и двамата се оттеглиха.

— Ще трябва ти да се заемеш със Скиптъра — каза детективът. — Можеш да се приближиш до него, за разлика от мен. Не е много подробен план, но понякога простите идеи вършат най-добра работа.

Съкровищницата се появи точно пред тях.

— Но ме чуй. — Той я хвана и я обърна към себе си. — Ако нещо се обърка, ако загубим елемента на изненадата, искам да се махаш оттук. Каквото и да се случи с мен, бягай! Ясно?