Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Винаги си бил кръгла нула в битка — каза Скълдъгъри, надвесен над него. — Но не ти е било нужно да се биеш, нали? Винаги някой го е правел вместо теб. Къде са лакеите ти сега, Нефариан?

— Не ми трябват. Не ми трябва никой, за да те смачкам. Ще стрия кокалите ти на прах!

— Освен ако не си скрил армия някъде из това шикозно палто, много се съмнявам.

Серпин се изправи и се метна към него, но Скълдъгъри го изрита в корема и после стовари юмрук в рамото му и го свали на колене.

Стефани трябваше да се добере до Скиптъра преди Серпин да се възстанови. Тъкмо се изправяше, когато забеляза, че Книгата на Имената лежи отворена пред нея. Списъците с имена започнаха да се пренареждат пред очите й. Видя нейното собствено, но тогава Скълдъгъри изпъшка и тя вдигна поглед.

Серпин още бе на колене, но устните му се движеха, а стената зад детектива оживя, от нея изскочиха ръце и го сграбчиха. Серпин се изправи, докато стената дърпаше Скълдъгъри назад. Чуха се няколко приглушени припуквания, докато костите на Серпин се наместваха.

— Къде са ти хитроумните закачки сега, а, детективе?

Скълдъгъри се мъчеше да се отскубне от хватката на дузина ръце.

— Имаш големи уши — подметна той преди ръцете да го придърпат още по-навътре, в стената, и след това изчезна.

Серпин се огледа, видя колко е близо Стефани до Скиптъра.

Запрати към оръжието тънка лилава нишка и дръпна ръка. Стефани обаче бе успяла да се хвърли към Скиптъра и заедно с него полетя към Серпин.

Тя се държеше здраво и нишката се скъса, превърна се обратно в пара и момичето се строполи на пода. Нещо се разпиля със звънтене — една от масите летеше право към нея. Опита се да се претърколи встрани, но не успя.

Ударът счупи крака й, тя изкрещя и пусна Скиптъра. Затвори очи от болка и когато ги отвори отново, през пелена от сълзи видя г-н Блис да влиза в стаята.

— Къде беше? — тросна му се Серпин.

— Забавиха ме. Но изглежда си се справил добре без мен.

Серпин присви очи.

— Да. Но имаме още един враг за унищожаване.

— Момичето ли ще убиеш?

— Аз ли? Не. Ти ще го направиш!

— Моля?

— Ако искаш да пожънеш плодовете на тази вечер, трябва да си изцапаш ръцете.

— Искаш аз да убия невъоръжено дете? — попита неубедено г-н Блис.

— Представи си го като изпитание за верността ти към нашите господари. Нямаш проблем с това, нали?

— Ще ми дадеш ли оръжие или искаш да я пребия с тояга? — Г-н Блис погледна Серпин студено.

Той извади от палтото си кама и я подхвърли на Блис, който я хвана и я обърна в ръцете си, тествайки баланса. Гърлото на Стефани пресъхна.

Г-н Блис я погледна, но не каза нищо. Просто въздъхна и хвърли камата, а Стефани се извърна с ужасена гримаса…

… и чу смеха на Серпин.

Камата не я бе докоснала. Дори не бе хвърлена към нея. Серпин я държеше на косъм от лявото си око.

— Така и си помислих — каза той.

Г-н Блис се метна към него, но Серпин свали дясната си ръкавица, вдигна червената си ръка и Блис се свлече на пода, и крещя няколко секунди. Серпин отпусна ръка и Блис започна да поема големи, давещи глътки въздух.

— Несъмнено искаш да ме убиеш. — Серпин пристъпи към него. — Искаш да ме разкъсаш на парчета и със сигурност би могъл, без дори да се изпотиш. Но отговори ми, г-н Блис — как ти помага легендарната ти сила, когато не можеш да се приближиш, за да я използваш?

Г-н Блис се опита да стане, но краката му не го държаха. Серпин продължи.

— Любопитно ми е! Защо тези преструвки? Защо целият този труд? Защо се постави в тази позиция? Защо просто не си остана на тяхна страна.

— Бе възможно да се провалим. Познавам те, Серпин. Винаги пазиш планове в резерв. Твърде беше… опасен… твърде непредсказуем. Трябваше да ти позволя да вземеш Скиптъра.

— И защо? — усмихна се Серпин.

Г-н Блис повтори тази усмивка, ала изкривена и болезнена.

— Защото със Скиптъра стана предсказуем.

— А, значи предсказахте неуязвимостта ми? — изсмя се Серпин. — Браво на вас!

— Никой не е неуязвим — промълви Блис.

— М-м да — сви рамене Серпин. — Ти със сигурност не си.

С ужас Стефани можеше само да гледа как Серпин насочва дясната си ръка и скоро крясъците на Блис достигнаха нови висоти. Точно когато й се стори, че не може повече, Блис бе изстрелян в стената от лилав енергиен заряд. Той строши рафт с книги с падането си и не се изправи.

Серпин върна вниманието си върху Стефани.

— Извинявам се за прекъсването. — Той я стисна за реверите и я вдигна във въздуха. Взряна отблизо в очите му, тя чувстваше единствено болката в крака си.