Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Да. — Стефани преглътна буцата в гърлото си.

— Серпин използва съпругата и детето ми като оръжие срещу мен. Валкирия, когато ти умреш, смъртта ти ще бъде само твоя. Нека не бъде сега, не и заради мен. — Тя кимна.

— Валкирия Каин. Да се работи с теб бе невероятно удоволствие.

— И с теб. — Тя знаеше, че ако Скълдъгъри имаше устни, сега щеше да се усмихва.

Прокраднаха се до отворените врати на Съкровищницата. Стиснал Скиптъра, Серпин бавно и предпазливо пристъпваше към Книгата на имената. Сагейшъс Тоум, също обърнал им гръб, наблюдаваше трепетно.

— Не виждам г-н Блис — каза Стефани. Скълдъгъри направи знак, че и той не го вижда. Стефани поизчака, после се вмъкна в помещението и се приплъзна на пръсти по лявата стена. Клекна зад маса, отрупана с артефакти и надникна иззад нея. Серпин бе спрял и за миг тя се уплаши, че я е видял. Той обаче поклати глава и се върна обратно при Тоум.

— Все още е твърде силно.

— Повече няма да отслабне. Мислех, че със смъртта на Мериторий и Морвена бариерата вече няма да е проблем. Не мога обаче да премахна моя дял от заклинанието без тях.

— Тогава може би не биваше да ги убиваме! — повдигна вежда Серпин.

— Аз не съм ги убивал! Ти ги уби!

Стефани отново тръгна, почти с лазене. Серпин се изсмя:

— Аз ги изпепелих, но ти приготви засадата, Сагейшъс. Ти ги предаде.

Тоум заби показалец във въздуха между двамата.

— Не, не съм! Тяхната слабост ги унищожи, техните недостатъци. Разполагаха с цялата тази сила, а си седяха на задниците, пропиляваха толкова възможности.

— Доскоро не бих те взел за амбициозен…

— Всички така мислеха. Сагейшъс Тоум, казваха. Чучело някакво. Нито е най-силният, нито е най-мъдрият… той е никой. Това говореха. Зная го! Години наред ме подценяваха. Сега ще разберат, каква сила притежавам!

Стефани запълзя на колене и лакти. Скрита от погледите им в сенките, тя напредваше добре. Не изглеждаше вероятно да я забележат, но бе достатъчно някой от двамата просто да обърне глава, а на Стефани въобще не й беше до тази вероятност.

— Ще ги накарам да си платят — беснееше Тоум. — Всеки, който някога се е съмнявал в мен. Улиците ще поаленеят от кръвта им.

— Колко драматично — отбеляза Серпин и вдигна ръка, а Книгата се отдели от пиедестала си и увисна за миг във въздуха, преди отново да падне. Серпин изсумтя нетърпеливо.

— Казах ти, няма да проработи! Не зависи от физическата ти близост до Книгата, а до това колко си близо да се сдобиеш с нея. Бариерата е умствена, не физическа!

Стефани затаи дъх. Приклекнала току зад колоната до тях, тя сякаш чуваше гласа на Серпин в ухото си.

— Значи, благодарение на теб, последния Старейшина, бариерата все още е достатъчно силна, за да ми устои, така ли?

— Да, но не съм аз виновен! Направих каквото можах!

— Така е, направи каквото можа. Сега обаче можеш да направиш още нещо, което да разреши малкия ми проблем.

— За какво говориш? — Тонът на Тоум внезапно се просмука от страх. — Какво правиш? Насочвай това нещо другаде, Серпин. Предупреждавам те, насочвай…

Черна мълния и тишина.

Стъпките на Серпин се отдалечиха и Стефани надзърна. Той бавно пристъпваше към Книгата, насочил цялото си внимание към нея, обърнал гръб на момичето. Тя трябваше да се възползва от единствения си шанс.

Измъкна се иззад колоната, прекрачвайки новообразувалата се купчинка прах. Нямаше начин да съкрати разстоянието, без да се издаде. Щеше да я чуе, да я усети, или нещо такова. Само че държеше Скиптъра в дясната си ръка толкова нехайно…

Стефани присви очи и направи още крачка.

Бе я чул и се обръщаше, но вече нямаше значение. Скиптъра се издигаше, черният кристал проблясваше. Стефани сви пръсти и рязко ги изпъна. Вълната изместен въздух удари дясната ръка на Серпин и оръжието излетя далеч и от двама им, удари се в стената и издрънча на пода.

Серпин изсъска ядно. Скиптърът запя, когато Скълдъгъри влетя на бегом в стаята. Хвърли се напред и въздухът около него заигра, като увеличи неимоверно инерцията му — Скълдъгъри измина разстоянието до Серпин за по-малко от секунда и се заби в него. И двамата отлетяха назад. Скълдъгъри пръв се изправи и заби кроше в лицето на Серпин. Той се метна озверял срещу детектива, но ударът му бе спрян, а китката — извита. Скълдъгъри пристъпи зад противника си, променяйки хвата си и натисна. В помещението проехтя силно изпукване и Серпин изкрещя.

Той се опита да концентрира лилави изпарения в другата си шепа, но Скълдъгъри удари ръката му и след това го удари във врата с ръба на дланта си. Серпин се задави и отстъпи, а детективът го подсече.