Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

Нефариан Серпин се бе появил, докато Секретарят чакаше до колата на Мериторий. Видя как господарят му избухва в облак прах, видя черната мълния да поразява Морвена Кроу, преди тя да успее да контраатакува.

Тоум ги бе предал. Всички тях. Секретарят търчеше презглава към Убежището. Трябваше да предупреди останалите.

Скълдъгъри й бе дал пари да плати за бензина. Докато той зареждаше Бентлито отвън, Стефани стоеше пред щанда и гледаше шоколадите. Кога за последно бе яла шоколад? Винаги го правеше, когато й се случваха лоши неща, но тези дни шоколадът просто нямаше да е достатъчен.

Всичко беше с главата надолу. Танит — ранена, Гастли — превърнал се в статуя, Белият Секач — по петите им. Нещата ставаха безнадеждни дори за нея, макар да не искаше да споделя това със Скълдъгъри. Той изглежда мислеше, че двамата си приличат — неуморни, несломими. Тя не беше такава. Не му го казваше, само защото й харесваше високото му мнение за нея и не искаше да го разочарова. Валкирия Каин, която той познаваше, обаче бе твърде различна, по-силна, отколкото Стефани Еджли можеше въобще да бъде.

Тя излезе от бензиностанцията. Скълдъгъри тъкмо окачаше маркуча. Танит още бе в тоалетните, натопила ръка в същата лековита отвара, която бе дала на Стефани.

Стефани не знаеше как да започне разговор с детектива. Скълдъгъри затвори резервоара и остана да стои напълно неподвижен. С шапката и шала си, приличаше досущ на манекен, попаднал незнайно как извън витрината си.

— Съжалявам — каза Стефани. — Заради мен му се наложи да използва земната сила. Ако не бях аз, Гастли щеше… Колко дълго ще остане така?

— Наистина не зная, Валкирия. Това е най-непредсказуемата ни способност. Може да остане така ден, седмица или сто години. Няма как да разберем.

— Всичко развалих.

— Не…

— Онзи Секач гонеше мен. Гастли бе принуден да…

— Нищо не е бил принуден да прави — прекъсна я Скълдъгъри. — Сам го избра. И не е твоя вината. Серпин е изпратил онзи Секач след теб, за да уязви мен. Така прави нещата.

— Изпратил го е след мен, защото е знаел, че не мога да се защитавам. Знае, че ме пазиш, че съм слабото ти място.

— Пазя те? Така ли си представяш нещата? Мислиш, че съм ти бавачка?

— А не си ли? Не мога да правя магии; не мога да се бия; не мога да хвърлям огън или да тичам по тавани. Каква работа ти върша? Аз съм слабачка.

— Не, не си! Не си обучен магьосник или боец, но не си слаба. Серпин те подценява. Всички те подценяват. По-силна си, отколкото могат да предполагат. Отколкото ти самата предполагаш.

— Ще ми се да си прав.

— Естествено, че съм прав! Винаги съм прав!

Танит излезе под лампите в паркинга, обинтовала ръката си. Стефани чу иззвъняване на телефон и Танит го вдигна с ранената си ръка — знак, че магическата смес вече върши работата си. На Стефани не й хареса какво видя в лицето на младата жена, докато тя слушаше думите от другия край на линията.

Танит затвори, без да продума.

— Скълдъгъри, носиш ли телефона си?

— Батерията ми е паднала — отвърна той.

— Опитвали са се да се свържат с теб. Секретарят, Убежището.

— Какво има? — обади се Стефани.

— Старейшините — кухо отрони Танит. — Сагейшъс Тоум ги е предал. Мъртви са. Бил е предател от самото начало.

Стефани закри уста и промълви през пръсти:

— О, боже…

— Тоум е бил предател. Като г-н Блис. Като всички останали. Скълдъгъри, какво ще правим?

Стефани се молеше, детективът да измисли нещо ново, някой план за победа и щастлив край. Той мълчеше.

— Чу ли ме? — В тона на Танит припламна гняв. — Слушаш ли ме изобщо? Интересува ли те какво ти говоря? Може би не. Може би искаш да умреш отново. Може би искаш да отидеш при жената и детето си, но знаеш ли? Ние не искаме да умрем! Аз не искам! Валкирия също не иска!

Скълдъгъри стоеше. Като манекен.

— Мислиш ли, че имаме шанс срещу Серпин? Срещу Тоум? Срещу Блис? Мислиш ли наистина, че имаме шанс срещу всички тях?

— Какво искаш да направим? — бавно, отмерено изрече Скълдъгъри. — Да отстъпим и да гледаме как нараства мощта на Серпин? Да го оставим да събере още съюзници, да пусне Безликите от затвора им?

— Той печели, по дяволите! Серпин печели тази война!

— Няма такова нещо.

— Какво?

— Няма такова нещо като „печелене“ или „губене“. Има спечелил и загубил; има победа и загуба. Има крайности. Всичко между тях може да бъде или наше, или тяхно. Серпин ще е спечелил, само ако срещу него не е останал никой. Докато не се случи това, съществува единствено борбата, защото теченията са затова — да се обръщат.