Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

Белият Секач не помръдна.

— Какво искаш? — попита Скълдъгъри.

Няколко мига се провлачиха и тогава Белия Секач посочи Стефани.

— Това ни трябваше да знаем — отвърна детективът и стреля четири пъти в гърдите и два пъти в главата на мъжа. Белият Секач трепна шест пъти, но куршумите не пробиха палтото му, а двата, изстреляни към главата рикошираха от шлема и оставиха тъмни резки по него.

— Мътните го взели — промърмори Скълдъгъри.

Стефани се отдръпна зад тримата си партньори, които скъсиха дистанцията с противника си. Шлемът им пречеше да видят накъде гледа той, но Стефани знаеше, че гледа право в очите й.

Танит атакува първа, финтира с нисък ритник и нанесе висок. Секачът не се хвана на номера и отби с лекота удара, а междувременно Гастли го нападна отзад. Секачът контрира с шут, който уцели Танит в корема и се гмурна под удара на Гастли. Юмруците на шивача бяха почти невъзможни за проследяване, но Секачът ги пое без да трепне и след това ръката му се изстреля напред и удари Гастли във врата. Той се олюля, а Скълдъгъри се опита да го отблъсне с въздушна вълна.

Секачът обаче мина през вълните изместен въздух незасегнат. Униформата, сети се Стефани. Без да се бави Скълдъгъри опита атака, но Секачът хвана ръката му и го хвърли във въздуха. Скълдъгъри обаче се приземи така, че сега той държеше ръката на Секача. Детектива ритна противника си в сгъвката на коляното и го хвърли на земята. Преди да падне обаче, Секачът се подпря на свободната си ръка и се превъртя на крака. Последва кратко затишие, през което тримата преценяваха следващия си ход.

Танит извади меча си изпод палтото и оголи острието му. Гастли съблече якето си, а Скълдъгъри пусна пистолета си.

— Не трябва да правиш това — каза той на Секача. — Кажи ни къде е Серпин и какви са плановете му. Можем да ти помогнем. Няма да сложиш и пръст на Валкирия Каин, но ние можем да ти помогнем.

Наместо отговор Секачът извади косата иззад гърба си. Скълдъгъри изсумтя недоволно.

Войнът се мушна сред тях преди да успеят да реагират и използва дръжката на оръжието си като прът за отскок, сритвайки Скълдъгъри и Гастли едновременно в гърдите.

Те отстъпиха няколко крачки и бе ред на Танит да атакува. Мечът й блестеше на лампите. Секачът отскочи назад и завъртя косата, за да парира острието.

Метал се удари в метала и се разхвърчаха искри, а яростта на атаката на Танит бе толкова голяма, че Секачът не забеляза Гастли, който го сграбчи със силните си ръце и противникът им изтърва косата си.

Танит пристъпи за довършващия удар, само че кракът на Секача описа мълниеносна полуокръжност и уцели китката на дясната й ръка. Танит изтърва оръжието си и изсъска от болка.

Секачът заби пета в пищяла на Гастли и го удари в лицето със задната част на шлема си. После вдигна и двата си крака над главата си и с главата надолу се изплъзна от хвата на Гастли. Подпря длани на земята и ботушите му, на едно ниво с главата на Гастли, изритаха шивача в главата.

Гастли падна назад и Секачът остана в челна стойка още миг, след това отново стъпи на крака, точно когато Скълдъгъри го връхлиташе.

Скълдъгъри призова огън в шепите си и го замери с двойно огнено кълбо. То не успя да подпали дрехите на Секача, но го отблъсна назад. Скълдъгъри последва първоначалната си атака с мълниеносен ляв прав, а след него — дясно кроше. Изглежда не му пречеше фактът, че удря металния шлем и Стефани забеляза със задоволство как Секача се препъна.

Той обаче бързо възстанови баланса си и двамата започнаха да си разменят юмруци и шутове, удари с колене и лакти, да блокират, да се премятат един друг, да си прилагат ключове и да обикалят един около друг в сложен и брутален танц.

Насред схватката Скълдъгъри извика:

— Стефани! Махай се оттук!

— Няма да те оставя!

— Трябва! Не знам как да го спра!

Танит взе меча си и хвана ръката на Стефани.

— Трябва да вървим! — Нареди тя и Стефани се подчини.

Изтичаха обратно по пътя, откъдето бяха дошли. На прага на офиса Стефани се обърна и видя как Секача праща Скълдъгъри на пода с ритник. С едно отработено движение подпъхна стъпало под косата си и я прати в ръката си. Миг по-късно тичаше към нея.

Стефани излетя от склада в тъмната алея, а Танит притисна длан към вратата след като я затвори и произнесе „Пази!“ — по повърхността на вратата се разля лъскавина.

— Това ще го спре за минутка.

Докато тичаха към бентлито, Секачът блъскаше по вратата, но тя не се отваряше, нито се чупеше. Ударите спряха.