Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт

— Изглежда тихо.

— Скълдъгъри натисна няколко прекъсвача на стената и мястото светна. Те влязоха в склада. По гредите на покрива гнездяха гълъби, които сега се разлетяха и загукаха, стреснати от внезапната светлина. Групичката стигна до центъра на склада, където около нещо, подобно на операционна маса, беше натрупано голямо количество уреди, подобни на медицинско оборудване. Стефани погледна Скълдъгъри:

— Някакви идеи?

— Да отметнем първо очевидното. Много от тези машини подсказват, че тук се е извършило някакво преливане.

Танит хвана една тръбичка и разгледа остатъците от течност вътре.

— Не съм лекар, но не мисля, че това в тръбичката е резултат от медицински експерименти.

— Магически значи — каза Гастли.

— Магията може да се инжектира? — учуди се Стефани.

— Може да инжектираш течности с магически характеристики. — Скълдъгъри взе тръбичката от ръцете на Танит. — Преди да имаме всички тези прекрасни машини процесът бе доста по-нелицеприятен, но резултатите бяха същите.

— Какви бяха?

— Пациентът се събуждаше от операцията променен човек. Или нещо друго. Въпросът е, каква е била целта на заниманието? Какви промени е търсил Серпин?

— И кой е бил пациентът?

— Пациенти, всъщност.

— Моля?

— Има два комплекта игли, две банки, по две от всичко — достатъчно за две отделни операции. Ще занесем проби до Убежището и ще опитаме да научим какво представляват. Но засега, да огледаме мястото.

— Какво търсим? — попита Стефани.

— Улики.

Скълдъгъри и Гастли започнаха да обикалят, обръщаха внимание на всяка повърхност, изследваха всеки сантиметър от машините, масата и мястото около тях. Стефани и Танит останаха една до друга, взрени в пода.

— Как изглеждат тези „улики“? — прошепна Танит.

Стефани удържа смеха си и отвърна:

— Не съм сигурна. Търся някакви отпечатъци.

— Намери ли вече?

— Не. Но може да е защото още не съм помръднала.

— Може би трябва да се размърдаме, да се престорим, че знаем какво правим.

— Добра идея.

Те закрачиха насам-натам, забили погледи в пода.

— Как върви с магията? — Танит попита тихо.

— Помръднах мидена черупка.

— Хей, поздравления!

Стефани си придаде скромен вид.

— Беше просто черупка.

— Няма значение. Добра работа.

— Мерси. Ти кога започна да правиш магии?

— Горе-долу от раждането си. Нашите бяха магьосници, а брат ми постоянно вършеше разни щуротии. Пораснах със залъгалка в едната ръка и магическа пръчка в другата, както се казва.

— Не знаех, че имаш брат.

— О, да, имам батко. Ти имаш ли братя?

— Не, единствено дете съм.

— Винаги съм искала малка сестра. Брат ми е чудесен, обичам го до смърт, но винаги съм искала сестра, с която да си говоря и да споделям тайни, нали знаеш?

— И аз не бих имала нищо против една сестра.

— Има ли някаква вероятност да се случи?

— Не виждам какво печелят родителите ми от това. В смисъл, вече имат съвършената дъщеря — за какво им е друга?

Танит се изсмя и се опита да го прикрие, като се престори, че кашля.

— Намерихте ли нещо? — попита Скълдъгъри зад тях.

— Не, съжалявам. Помислих, че съм намерила, но се оказа, хъм… още под — каза Танит със сериозно изражение.

Стефани обхвана рамене с ръце, за да не се затресат от напиращия смях.

— Добре — каза детективът. — Продължавайте да търсите.

Танит кимна, обърна се и сръга с лакът Стефани, за да я накара да млъкне. Стефани трябваше да скрие уста с ръка и да извърне лице, за да успее да се овладее.

— Крава — промърмори Танит и отприщи прилива от истеричен смях у Стефани, който проехтя гръмовно из целия склад. Танит я посочи с пръст и отстъпи назад.

— Скълдъгъри, Стефани не се държи професионално!

Докато съумее да изрече тези думи обаче, Танит се зарази от смеха на Стефани и скоро тя също се хилеше, приклекнала на пода. Скълдъгъри и Гастли само ги гледаха.

— Какво става? — попита шивачът.

— Не съм сигурен.

Накрая поклатиха глави.

— Жени! — Отсякоха едновременно.

Стефани избърса сълзите си и се обърна към Скълдъгъри тъкмо навреме, за да види как нещо безшумно пада от тавана зад него. Смехът й изчезна незабавно и тя извика:

— Зад теб!

Скълдъгъри се извъртя и всички се вцепениха. Униформата на човека зад детектива бе идентична с тази на Секачите, но снежнобяла.

— Свободно — нареди Гастли, а Стефани и Танит се присъединиха към двамата мъже. — Работим със Съвета на Старейшините. Свободно.