Дерек Ланди - Безликите

— Никак даже. Имаме шанс Безликите от другата страна да не ни забележат. Тези тук обърнаха внимание само на хората с онези татуировки на ръцете. Е, и на Валкирия. Но това е добре.

— Добре ли било? — сухо попита тя.

— Защото някой трябва да привлече вниманието на последния, да го примами към портала.

— А, номера с примамката. Колко хитро…

Когато откриха последния Безлик, той вече бе превзел изцяло тялото на Бату. С гръб към тях и наведена глава, той вдигна ръка и Гастли се понесе във въздуха. Вените му изпъкнаха зловещо, сякаш Безликият искаше до го удуши с тях.

— Хей! — викна момичето.

Безликият обърна глава, погледна я и застина. Гастли тупна на земята, а създанието тръгна към нея.

— Добре, сега е моментът да… — започна Скълдъгъри, но бе пометен назад, когато Безликият махна с ръка.

Валкирия нямаше нужда да й казват. Затича се право към гората, в посока към кръга от тебешир. Зад нея дърветата се изпаряваха, за да правят място на чудовището. Покрай нея профуча нещо и Белият секач атакува Безликия Бату. Нанесе два безпогрешни и мълниеносни удара, които биха разчленили всяко друго тяло. Но и косата на Секач бе безполезна срещу кожата на Безлик.

Валкирия се спъна в корен и падна.

Точно преди създанието да направи първата от последните десетина крачки, които ги деляха, въздухът потрепна току пред него и се измести точно под стъпващия крак. Безликият падна, а Скълдъгъри се появи и й помогна да се изправи. Двамата пристигнаха на мястото на портала, тъкмо когато Флетчър слагаше ръце на трупа на Гротескния. Жълтият обръч растеше отново.

— Къде е? — попита Чайна. Тя рисуваше нови символи в кръга.

Останала без дъх, Валкирия успя само да каже:

— Зад.

Скълдъгъри я избута от траекторията на спускащата се връз нея сянка. Безликият Бату се приземи.

— Някой да му отвлече вниманието! — викна Чайна и тогава се появи Соломон Рийт върху вълна от мрак и я запрати към чудовището. Тя се разби в него като в скала и го избута назад.

Гравитационното привличане от портала растеше, Валкирия започна да усеща как се подхлъзва към него с всяка крачка. Скълдъгъри се присъедини към Рийт.

Валкирия опита да препъне Безликия, както го бе направил партньорът й, но не успя. Внезапно Некромантът изкрещя и кракът му се изви от само себе си, строши се като суха съчка. Безликият грабна Скълдъгъри за ребрата и го вдигна.

— Валкирия! Използвай го! — рече Рийт и й подхвърли бастуна си.

— Не знам как!

— Просто го използвай, да му се не види.

Тя завъртя бастуна като че набираше захарен памук на него и след това рязко го насочи към Безликия. Отново никакъв ефект, освен че създанието пусна Скълдъгъри и се насочи към нея. Тя опита да стреля отново, но то взе бастуна и го счупи с гневен жест. Рязкото освобождаване на силата му се превърна в експлозия от мрак, която отхвърли и двамата назад.

Валкирия падна в ръцете на Гастли, а Безликият падна току пред портала. Почти бе вътре. Почти.

— Някой да го удари! Някой да го удари!

Чайна и Гастли едновременно понечиха да сторят нещо, но гръдният кош на някогашния Бату се пръсна и от там изскочиха пипала и се увиха около близките дървета. Безликият, с цената на живота на тялото си, се опитваше да се спаси. Скълдъгъри застана в нужната поза, концентрира се и измести въздуха с огромна сила. Безликият се скри от другата страна на портала, с все дърветата.

— Гротескния! Веднага! — рече Скълдъгъри. Флетчър и Гастли подхванаха трупа и с усилие го избутаха извън кръга. Когато прекоси тебеширената граница, торсът се разпадна. Обръчът взе да се затваря.

И тогава едно пипало изскочи оттам и се уви около Скълдъгъри.

— Не! — изпищя Валкирия.

Скълдъгъри посегна към нея инстинктивно, но преди тя да го достигне, бе издърпан заедно с пипалото.

Порталът се затвори.

— Отвори го! — изкрещя тя на Флетчър.

— Не мога. Няма го Гротескния.

— Направете нещо! — Момичето задърпа Чайна за ръката, но тя само гледаше с празен поглед към кръга.

— Няма го, Вал — глухо рече Гастли.

Скълдъгъри би измислил нещо, каза си тя наум.

И тогава падна на колене и се разрида в настъпилата тишина.

Родителите й явно си бяха прекарали добре. Баща й бе прегърнал отражението й на входа, майка й бе разказала на двойничката й за пътуването, докато разопакова багажа. Тя пък бе излъгала с привична лекота за престоя при Берилия.

Валкирия пое тези спомени, без да им обръща много внимание. Бе накарала отражението й да свърши всичко това, защото не знаеше дали може да скрие в лицето си кошмарните неща, които й се бяха случили. Сега бе в гробището.