Дерек Ланди - Безликите

— На ти искра!

Той изрева и изтича през дупката в стената. Валкирия стана, пое си дълбоко въздух. И тръгна след него.

Всичко се бе превърнало във водовъртеж от лудост. Валкирия тичаше към един малък лес, тичаше през останки от Кухи хора и — по-ужасяващо — трупове на Секачи, смазани подобно на Блис от ужасяващата сила на Безликия Крав. На ръба на горичката се спря, няколко метра от Джарън Галоу и сърцето й почти скочи в устата.

Той сякаш не я виждаше. Бе завързал лявата си ръка с колана си и тя висеше отпуснато до тялото му, а на предмишницата му светеше татуиран символ. В другата си ръка стискаше косата на Секач. Странното налягане в тъпанчетата й и подсказваше, че наблизо има още един Безлик в търсене на тяло. Разбра какво планира Галоу и мислено му благодари, макар да й бе враг. Отново тръгна към горичката и подмина мъжа. Нещо тупна на земята и решителният му вик се превърна в писък.

След няколко минути тя се озова на малка полянка, а в средата й Мърдър Роуз стискаше Бату за ръката и крещеше:

— Какво става!? Защо символите не ни пазят?!

Бату само се усмихна в отговор, а очите му се фиксираха в нещо, което бе отредено само за очи на смъртен.

— Идва. А символите никога не е трябвало да ни пазят.

Няколко неща се случиха едновременно.

Докато Роуз минаваше през отвратителната си трансформация от редицата дървета от другата страна на поляната, изригна бяла светлина, след нея пристъпи Чайна. И по нейните ръце светеха мистични знаци, но Валкирия знаеше, че те са изворът на силата й. Лъчът не стори нищо на Безликата Роуз, но ударната вълна помете Бату и Скиптъра излетя от ръката му. Преди той да се опомни, Валкирия стигна до него, грабна го и се претърколи. Чайна понечи да помогне на Бату да се изправи, без да знае кой е, но той се отскубна от нея и се скри в гората в търсене на личния си бог.

Валкирия тъкмо отваряше уста, за да каже на Чайна да тръгне след него, когато Безликата Роуз се раздвижи. Момичето изтърва Скиптъра, падна на колене и отново сключи ръце около него. Насочи го към чудовището и от кристала изригна черна светлина и удари Безликата в гърдите. Макар да нямаше лице, съществото изпищя неистово и опита да избяга, но Скиптъра на Древните не пропускаше. Вторият изстрел я завари в гръб и тялото й се пръсна на прах преди божеството в него да успее да се отдели от него.

Дотича Скълдъгъри.

— Какво става? Какъв беше този писък? Добре ли си?

Валкирия не можеше да свали ръце и Скиптъра още сочеше към купчинката прах. Само промълви:

— Пади. Пади е Бату.

Чайна издаде звук на объркване, но Скълдъгъри се умълча и стисна юмрук. На лицето на Валкирия се изписа нехарактерна за възрастта й ярост и решителност.

— Имаме Скиптъра. Можем да ги спрем.

Нещо прошумя в гъсталака.

От дърветата се появи Гастли. Преди да успее да каже каквото и да било обаче, от срещуположния край на поляната излезе жената-некромант. Тя се опитваше да прободе с наметалото си острие Безликия с тялото на Крав, който я гонеше, но подобно на енергиите на Чайна, нямаше никакъв ефект. Създанието, от своя страна, бе събрало сили за още една проява на кошмарното си умение и само с движение на ръката обърна жената отвътре навън. После изблъска всички останали. Гастли закачи Валкирия с падането си и момичето отново изпусна Скиптъра. Миг преди Безликия да я докопа, около кръста й се уви ръка и тя се озова до бараката, откъдето бе тръгнала.

— Флетчър!

— Че кой друг — ухили се момчето.

— Трябва да се върнем. Не можем да бягаме.

— Нямам такова намерение.

Отново се върнаха на поляната. Безликият бе на няколко метра от тях, обърна се и тръгна към Валкирия, сякаш надушваше Древната й кръв.

Момичето посегна отдалеч за Скиптъра и измести въздуха. Оръжието леко се потърколи към нея. Опита отново и този път Скиптъра полетя към нея, но Безликият го сграбчи преди тя да успее. Загубил за миг интерес към нея, той погледна предмета, който бе прогонил него и расата му от света и яростно го замачка. Металът започна да се превръща в топка и накрая и кристалът се строши и освободи заряда си. В гнева си, Безликият бе изпепелен.

Тримата на земята се поотупаха. Скълдъгъри рече победоносно.

— Докато се въргалях на земята, разбрах как ще се справим с последния. Флетчър, мислиш ли, че можеш пак да отвориш портала?

— Де да знам. Може би. Да, сигурно.

— Изпълваш ме с увереност.

— Скълдъгъри, знам, че реално погледнато нямаш мозък, но да не ти го е изпила кукувица? — обади се Гастли.