Дерек Ланди - Безликите

Още няколко символа светнаха и резки от синя светлина се кръстосаха между тях, през Блис. Той не можа да се изправи.

— Не сте лесен за убиване, г-н Блис. Бату трябваше дълго да проучва начините. Но накрая откри един. Увери ме, че ще е бързо и болезнено.

Администраторката бе предателят! Зад нея Скейпгрейс се заотдалечава от цялата сцена. Значи трябваше сама да се справи с жената, при това да я държи в съзнание, защото Валкирия нямаше понятие как да деактивира капана. Тя изскочи и опита да изстреля струя въздух, но Администраторката само махна с ръка и Валкирия се заби в стената.

— Благороден опит, но си още новак. Съжалявам, но и ти трябва да умреш, това е планът на Бату.

Валкирия усети как въздуха започна да се изсмуква от дробовете й. Миг преди да загуби съзнание, Скейпгрейс изскочи отнякъде, удари се в стената и се изстреля напред, подминавайки и двете, и г-н Блис, все едно ги нямаше. Двама Секачи спряха рязко на входа на коридора. Видяха случващото се и извадиха косите си.

— Не… Чуйте ме. Просто… не… — запелтечи жената. Опита се да побегне, но Валкирия я препъна и тя падна в мрежата синя светлина до г-н Блис. Лъчите се отклониха към нея и не след дълго се чу силен пукот, те изчезнаха, а тя остана неподвижна на земята. Блис се изправи и без да продума, поведе Валкирия към изхода.

Там ги чакаше Лилавата напаст.

— Къде са другите? — бързо попита момичето.

— Вече пътуват към Аранмор.

— Да вървим.

Скълдъгъри сложи в скута й плика със Скиптъра и тримата потеглиха към фермата.

Още отдалеч се виждаше, че битката е започнала. Г-н Блис скочи още в движение, когато наближиха, а Скълдъгъри и Валкирия се измъкнаха, веднага щом спряха и се упътиха към къщата на Пади.

Гастли се боричкаше със Сангуайн и двамата ту потъваха в земята, ту се показваха отново. Мърдър Роуз обстрелваше Танит с картечница. Галоу, надвесен над окования Флетчър, точно на мястото на портала, също започна да стреля по Скълдъгъри и Валкирия. Те се принудиха да се скрият в къщата на Пади. Него го нямаше.

Стрелбата утихна и Валкирия погледна през прозореца набързо. Галоу нареждаше нещо на Флетчър и същевременно напяваше странна мелодия. Флетчър стоеше в средата на очертан с тебешир кръг, а Крав пусна в краката му тялото на Гротескния. Флетчър се принуди да го докосне и от ръцете му се разнесе сияние.

— Трябва да попречим на Флетчър да довърши… — опита се да каже Скълдъгъри, но бе прекъснат от поредния залп куршуми. — Бягай!

Роуз се засили и хвърли нещо по тях. Граната.

Едва успяха да излязат преди тя да избухне зад тях. Светът се разтресе.

— Добре ли си? — питаше Скълдъгъри.

— Да. — Отпървом Валкирия си помисли, че е от шока, но след това осъзна, че земята продължава да се тресе от само себе си. Погледна през останките на къщата на Пади. В далечината, с типичната си тежка походка, пристъпваха Кухи хора. Стотици.

— Абсурд. Не може да бъде.

Скълдъгъри я дърпаше за ръката към една от бараките, откъдето Пади им правеше знаци, докато презареждаше пушката си. Изстрелите му им дадоха малко почивка между огнестрелните атаки на Роуз.

— Серпин имаше хиляди от тези създания. Явно Бату е успял да ги намери отнякъде.

Подминаха колата, като Скълдъгъри се пресегна и взе плика със Скиптъра, както и още един. Стигнаха до Пади и се скриха зад него. Скълдъгъри подаде втория плик на момичето и тя видя, че в него има ново палто за нея. Тя го навлече набързо.

— Добре ти стои — отбеляза Пади с усмивка.

Междувременно иззад Кухите хора се вдигна мрак. Некромантите идваха на помощ и явно се бяха били със зловонните създания с хартиена кожа и юмруци от камък през целия си път дотук. По покрива на бараката изтрополиха бързи стъпки и на земята пред тях скочиха десетина Секачи.

— Тези от нашите ли са? — попита Пади.

— О, да — усмихна се Валкирия.

Около тебеширения кръг, където Флетчър стоеше, започнаха да се вихрят ветрове, които се сгъстиха и добиха формата на цилиндър и цвета на кръв.

Скълдъгъри пусна Скиптъра на една маса в средата на помещението и се завтече натам.

Секачите вече бяха сред Кухите хора и косите им запяха. Рийт и другите двама се появиха. Той размахваше бастуна си като диригент и запращаше вълна след вълна мрак към създанията. Междувременно Танит си разменяше зрелищни удари с Роуз, която бе захвърлила автомата си. Бе очевидно обаче, че Роуз си играеше с нея. Няколко бързи движения и по кожата на Танит се появиха дълги резки.