Дерек Ланди - Безликите

— Не става въпрос за наградата.

— А за какво?

— Четирима Телепортатори бяха убити през последния месец и още си нямате представа кой би могъл да го е сторил. Знаеш , че ние трябва да разследваме този случай.

— Боя се, че не мога да обсъждам текущо разследване с цивилни. Уверявам ви, че детектив Крукс напредва успешно.

— Рем Крукс е второразреден детектив.

— Напротив, и не се съмнявам, че Крукс е най-подходящият човек за работата. Познавам го и му вярвам.

— И колко хора трябва да умрат, преди да осъзнаеш грешката си?

Гилд присви очи.

— Не можеш да се сдържиш, а? Идваш тук да молиш за старата си работа и пак не сдържаш наглостта си. Изглежда от последния път си научил единствено как да накараш това момиче да мълчи.

— Глей си работата. — Каза Валкирия.

— А, и в това си се провалил. — Въздъхна Върховния маг.

Гневът на Валкирия заблъска в главата й и тя почервеня. Гилд се подхилна самодоволно, когато я видя.

— Това е загуба на време — заключи Скълдъгъри. — Никога не си възнамерявал дори да обмислиш възможността да ни върнеш.

— Разбира се, че не. Казваш, че сте били уволнени заради „неразбирателство“. Колко простичко звучи. Колко невинно. Колко безвредно. Тъй куртоазен начин да кажеш, че ме обвинихте в предателство.

— Венгос имаше шпионин в Убежището, Турид, и знаем, че си бил ти.

— Така ли си прекарваш дните на пенсионер? Фантазираш си, за да запълваш празнините в това, което наричаш живот? Кажи ми, Скълдъгъри, открил ли си смисъла на съществуването си? Вече уби човека, който уби семейството ти и теб, така че едва ли е отмъщение. Какво тогава? Изкупление за всичките ти ужасни дела? Може би си тук да изцелиш раните, които си нанесъл, да върнеш всички, които си убил? Какъв е смисълът ти, Скълдъгъри?

Преди детективът да успее да отговори, Върховния маг посочи Валкирия.

— Или пък да учиш това момиче? Да я направиш като себе си? Затова ли се будиш сутрин? Но може би не си се запитал: искаш ли я като себе си? Да живее като теб — без топлина, другарство, любов? Ако ме мислиш за предател, значи съм чудовище, нали? А имам съпруга, която обожавам, и деца, за които да мисля, и отговорност, която тежи на раменете ми всеки ден. И ако едно чудовище има всичко това, а ти — не, какъв си ти тогава?

Напуснаха Убежището, безмълвни подминаха статуята на Фил Линот, и се върнаха при колата. На Валкирия не й харесваха мълчанията на Скълдъгъри. Обикновено вещаеха нещо лошо.

Някой стоеше до колата. Мъж с къса кафява коса и неколкодневна брада. Валкирия се помъчи да си спомни дали го бе видяла преди секунда.

— Скълдъгъри — каза мъжът. — Реших, че ще те открия тук.

Скълдъгъри му кимна.

— Емет Перегрин, отдавна не сме се виждали. Позволи ми да ти представя Валкирия Каин. Валкирия, Перегрин е Телепортатор.

Перегрин явно бе и човек, който не губеше време с празни приказки.

— Кой стои зад това? Кой ни избива?

— Не знаем.

— Е, защо не знаеш? — тросна му се Перегрин. — Нали си големият детектив? Нали това казват всички?

— Не работя за Убежището — отвърна Скълдъгъри. — Нямам официално позволение.

— А кой има? Отсега ти казвам, няма да ходя при оня идиот Крукс. Не си залагам живота в неговите ръце. Виж, може да не се харесваме и знам, че никога не сме общували особено сърдечно, но ми трябва помощта ти или ще съм следващият.

Скълдъгъри направи жест да се скрият до стената. Оттам можеха да говорят необезпокоявани.

— Имаш ли представа кой би могъл да е зад тези убийства?

Перегрин направи очевиден опит да се успокои.

— Никаква. Опитах се да се сетя за някого, който би спечелил от това, и не стигнах до никъде. Нямам дори произволни конспиративни теории по въпроса.

— Забелязал ли си да те следят, да те наблюдават…?

— Не, а съм внимавал. Скълдъгъри, изтощен съм. Телепортирам се на всеки няколко часа. Не съм спал от дни.

— Можем да те защитим.

В смеха на Перегрин имаше нотка на истерия.

— Не се засягай, но не можете. Ако можете да ме пазите, то и убиецът може да се добере до мен. По-добре съм си сам, но не мога да бягам вечно. — Поколеба се. — Чух за Камерън.

— Да.

— Добър човек беше. Най-добрият от нас.

— Има начин да примамим убиеца.

— Чакай да позная — ще съм стръвта? Ще си седя и ще чакам да ме връхлети, а после вие ще връхлетите него и ще спасите положението? Съжалявам, нямам навика да желая смъртта си.

— Най-добрата ни възможност е.

— Няма да стане.

— Тогава трябва да ни помогнеш. Камерън Лайт и другите са знаели, че животите им са в опасност, но пак са свалили гарда. Познавали са убиеца, Емет, а вероятно и ти.