Дерек Ланди - Безликите

— Бутонът го няма — обяви накрая Скълдъгъри. — Още като сме си тръгнали, са сменили ключалките. Не знам дали да съм поласкан или обиден.

— Имам чувството, че ще решиш първото.

— Ами, по-хубавото от двете чувства е — сви рамене детективът.

— И как ще влезем?

Някой потупа Валкирия по рамото, тя изписка и отскочи встрани.

— Извинявам се — рече восъчната фигура на Фил Линот. — Не исках да ви стресна.

Тя се опули насреща му.

— Аз съм ключалката — продължи той. — Отварям вратата от тази страна на стената. Имате ли уговорка?

— Тук сме да се срещнем с Върховния Маг — каза Скълдъгъри. — Аз съм Скълдъгъри Плезънт, а това е партньорът ми, Валкирия Каин.

Восъчната глава на Фил Линот кимна.

— Очакват ви, но трябва да изчакате представител на Убежището да ви вземе и да ви придружи. Изпратих сигнал на Администратора. Тя ще е тук скоро.

— Благодаря.

— Няма защо.

Валкирия позяпа Линот още няколко секунди.

— Можеш ли да пееш? — попита го накрая.

— Отварям вратата — отвърна той. — Това е целта ми.

— Ама можеш ли да пееш?

Фигурата обмисли въпроса.

— Не знам. Не съм опитвал.

Стената зад тях се размести с боботене и от скритата врата се подаде жена с консервативна пола и бяла блуза. Усмихна им се учтиво.

— Г-н Плезънт — рече Администратора, — г-це Каин. Добре дошли. Върховния маг ви очаква. Моля, последвайте ме.

Те поеха след нея, а пътя им осветяваха факли, закрепени в скоби. Фил Линот отново се смълча. Стигнаха до долу и преминаха във фоайето. Странно бе усещането да се намираш на място, което някога Валкирия бе усещала така познато, а сега — така чуждо. Ирационалната част от съзнанието й бе убедена, че зад шлемовете си Секачите ги гледаха свъсено, макар момичето да знаеше, че те са твърде дисциплинирани, за да се поддадат на подобни дребнави пориви.

Едва наскоро й бе хрумнало, че Убежището всъщност представлява огромен триъгълник, легнал в основите на музея. Фоайето отбелязваше точния център на основата на този триъгълник. От нея наляво и надясно се простираха два коридора, а право напред продължаваше трети, който спираше на върха на триъгълника. Първите два коридора се пречупваха под 45-градусов ъгъл и също продължаваха до върха. По-малки коридори пресичаха основните три в случайна последователност.

Стаите, разположени по тези коридори, се използваха най-вече за ежедневните дела на Убежището и Съвета на Старейшините. Но по малките коридори имаше далеч по-интересни помещения — Затвор, килиите за временни арести, Хранилището, Оръжейната и още десетки, които Валкирия никога не бе виждала.

Администратора си говореше дружелюбно със Скълдъгъри по пътя. Бе симпатична дама, заместник на предишния Администратор, загинал в клането по време на атаката на Нефариан Серпин преди две години. Валкирия възпря спомените. Веднъж й бе достатъчно.

Жената ги въведе в голяма необзаведена стая.

— Върховния маг ще дойде след малко.

— Благодаря — учтиво кимна Скълдъгъри и Администратора ги остави.

— Как мислиш, дълго ли ще чакаме? — попита тихо Валкирия.

— Последният път, когато бяхме тук, обвинихме Върховния маг, че е предател. Да, мисля, че доста ще почакаме.

След почти два часа вратите се отвориха и през тях влезе сивокос мъж с набраздено от бръчки мрачно лице и неприветлив поглед. Той спря, когато зърна Валкирия, която седеше на пода.

— Ще стоиш изправена пред мен. — Той едва сдържаше ръмженето в гласа си.

Валкирия всъщност тъкмо се изправяше, но си задържа езика зад зъбите. Срещата бе твърде важна, за да бъде провалена от някаква глупост.

— Благодарим, че се съгласихте да ни видите — започна Скълдъгъри. — Вероятно сте много зает.

— Ако зависеше от мен, не бих ви позволил да ми губите и секунда от времето. Но г-н Блис все още се застъпва за вас. От уважение към своя състарейшина ви позволих да дойдете.

— И като сме почнали е позитивното… — започна Скълдъгъри, но Гилд поклати глава.

— Без шегички, г-н Плезънт. Кажете, каквото имате и си оставете саркастичните подмятания настрани.

Скълдъгъри наклони леко глава.

— Добре. Преди шест месеца, докато се готвехме да надвием барон Венгос, ни уволнихте поради неразбирателство. По-късно същият ден победихме и Венгос, и Гротескния, а заплахата им бе предотвратена. А участието ни в тази битка бе пропуснато.

— Награда ли си просиш? Честно казано, щях да съм разочарован, ако мнението ми за теб вече не бе толкова ниско. Не вярвах, че някой като теб се интересува от пари. Или пък искаш медал?