Дерек Ланди - Безликите

— Отчаяни времена — каза само Блис.

Скълдъгъри кимна и Валкирия го последва навън. Въпреки сивеещите небеса, той нахлузи чифт огромни слънчеви очила, за да скрие очните си кухини от минувачите. Ако имаше такива. Времето като че ли държеше повечето разумни люде под ключ.

— Четири жертви — отбеляза Скълдъгъри. — Всичките — Телепортатори. Защо?

Валкирия закопча палтото си с усилие. Черните й дрехи и бяха спасили живота повече пъти, отколкото можеше да преброи, но всяко движение й напомняше колко бе пораснала, откакто Гастли Биспоук й ги бе ушил. Вече не бе на дванайсет. Бе й се наложило да изхвърли отеснелите й ботуши и да си купи обикновени. Имаше нужда Гастли да се превърне от статуя обратно в човек и да й ушие нов костюм. Момичето си позволи за миг да се почувства виновна за егоистичните си мисли и след това се върна към задачата.

— Може би Камерън Лайт и другите Телепортатори са направили нещо на убиеца и той — или тя — си отмъщава.

— Това е първата теория. Друго?

— Може убиецът да е искал нещо от тях.

— Какво например?

— Не знам. Телепортаторски неща.

— И защо да ги убива?

— Може да е някакъв предмет, чийто собственик трябва да убиеш, за да можеш да използваш. Като Скиптъра на Древните.

— Втора теория.

— Или убиецът е искал нещо, което един от тях е притежавал, и ги е убивал един по един, търсейки го.

— И това е вариант, ще го наречем Теория номер две, вариация Б.

— Радвам се, че не правиш всичко твърде заплетено или нещо такова — измърмори язвително Валкирия.

Пред тях спря черен микробус. Шофьорът слезе, огледа се, за да се увери, че никой не гледа, и отвори страничната врата. Излязоха двама Секачи и застанаха неподвижни, целите в сиво, с лица, скрити зад визьорите на шлемовете си. Всеки държеше огромна коса. След тях се измъкна и последният пътник. Облечен в панталони и жакет в същия цвят, с високо чело и козя брадичка, отчаяно опитваща се да създаде илюзията за брадичка, Рем Крукс огледа с пренебрежение Скълдъгъри и Валкирия.

— О, — накрая рече той, — това сте вие.

Имаше странен глас, като разглезен котарак, който мяука за вечерята си.

Скълдъгъри кимна към Секачите.

— Виждам, че си решил да си потаен днес.

Крукс веднага се наежи.

— Аз съм главният детектив на Убежището, г-н Плезънт. Имам врагове и затова имам телохранители.

— Наистина ли ти трябват насред улицата? — попита Валкирия. — Малко се набиват на очи…

— Брех, важно мнение като за тринайсетгодишно — подхилна се Крукс.

Валкирия устоя на порива да го халоса.

— Всъщност е доста обикновено мнение. И съм на четиринайсет. И брадата ти е кретенска.

— Не е ли забавно? — намеси се Скълдъгъри. — Тримата се разбираме толкова добре.

Крукс хвърли изпепеляващ поглед на Валкирия и се обърна към Скълдъгъри.

— Какво правите тук?

— Ами, минавахме наблизо и чухме, че има още едно убийство, та решихме да видим можем ли да хвърлим едно око на местопрестъплението? Тъкмо пристигнахме, всъщност. Има ли възможност да…?

— Съжалявам, г-н Плезънт — важно рече Крукс. — Поради международното естество на тези престъпления и вниманието, което получават, Върховния маг очаква от мен пълен професионализъм и ми е дал ясни указания, що се отнася до вас с г-ца Каин. Той не иска да се доближавате до делата на Убежището.

— Но това не са дела на Убежището — отбеляза Валкирия. — Просто убийство. Камерън Лайт дори не е работел за Убежището.

— Това е официално разследване на Убежището, което го прави официално дело на Убежището.

— И как върви? — попита приятелски Скълдъгъри. — Сигурно си под напрежение? Очакват бързо резултати?

— Всичко е под контрол.

— О, сигурен съм. И съм сигурен, че международната магическа общност предлага помощ и събира средства — проблемът не е само ирландски все пак. Но, ако ти е нужна каквато и да е неофициална помощ, ще се радваме да…

— Вие може и да нарушавате правилата — прекъсна го Крукс, — но аз — не. Нямате думата тук. Загубихте я, когато обвинихте Върховния маг в предателство, или сте забравили?

— Повече или по-малко…

— Искаш ли съвета ми, Плезънт?

— По-скоро не.

— Намери си удобна дупка в земята и легни там. Свършен си като детектив. Свършен си.

С нещо, което вероятно мислеше за победоносна усмивка, Крукс влезе в сградата след двамата Секачи.

— Не го харесвам — реши Валкирия.

Бентлито паркира откъм задната стена на затворения Музей на восъчните фигури и Валкирия последва Скълдъгъри вътре. Дебел слой прах покриваше няколкото останали в мрака фигури. Скълдъгъри затърси бутона за скритата врата, а Валкирия лениво заоглежда подобието на Фил Линот, вокалистът на Тин Лизи. Той стоеше на няколко метра от нея, хванал китара — доста добро копие. Бе чувала, че баща й е бил голям фен на групата през 70-те, и дори сега, когато по радиото пуснеха „Уиски в буркана“. 2 2 „Whiskey in the Jar“ — една от най-популярните песни на групата. През 1997 г. Металика й правят кавър — Бел.прев.