Дерек Ланди - Безликите

— А това е…?

— Сфера-невидимка. Доста рядка, всъщност.

— Какво прави?

— Прави магьосниците невидими.

— Яко.

Валкирия я върна на мястото й и се обърна да последва Скълдъгъри, но той бе изчезнал.

Нещо се чу някъде измежду рафтовете. Последва стенание и Скълдъгъри излетя над тях. Тресна се в една маса, изпотроши стъклениците на нея, падна на земята и изсумтя. След него се показа огромен мъж със сребърносива коса. Валкирия го разпозна от описанията, които бе чувала. Грюсъм Крав.

От Диаблерията бяха пратили хора преди тях.

Валкирия заотстъпва, а сърцето й блъскаше яростно. Тогава чу токове на каубойски ботуши зад себе си. Сангуайн наближаваше, а на лицето му бе порочната му усмивка. Тя щракна с две ръце и дланите й пламнаха, но Сангуайн потъна бързо в земята, оставяйки само пукнатини в пода след себе си. Валкирия се заобръща, опита се да не обръща внимание на звуците от схватката на Скълдъгъри с Крав, и се заослушва в характерното ронене, което съпровождаше движенията на Сангуайн под земята.

Тя долови, че той се изправя от пода току зад нея. Замахна с ритник, който попадна в целта. Обърна се и видя как Сангуайн се олюлява и пада, а очилата му, строшени точно на две, падат от носа му, от който се лееше кръв. С изкривено от болка и ярост лице, той скочи на крака и се хвърли към нея.

Валкирия залегна под дясната му ръка и изрита крака му. Той се спъна и падна на коляно, като получи и лакът в тила. Убиецът се понесе напред, но омекоти падането с ръце и светкавично завъртя крак и покоси глезените на Валкирия. Още преди да падне, тя усети ръцете му върху себе си. Опита се да разтвори хвата му, но не успя и той я запокити в един рафт. Той падна и събори тези зад него, които разпиляха артефакти навсякъде. Валкирия ги последва.

Момичето се помъчи да избута въздуха пред себе си, но Сангуайн отново я предвари. Замахна и Валкирия усети вкуса на кръвта, а пред очите й избухна бяла светлина още преди да усети болката. Пак се озова на земята и покри уста с ръка. Усети, че един от предните й зъби липсва. Тялото й бе като от олово, а тя мислеше само за избития зъб и как ще обясни на майка си.

Кафяв ботуш се появи до лицето й и Сангуайн клекна над нея с отворен бръснач. Кръвта от носа му се стичаше по палтото й.

— Това ти се пада — изръмжа той и доближи острието до гърлото й.

Прогърмя изстрел, убиецът изкрещя и се прекатури, стискайки крака си. Зад него Скълдъгъри смени целта, но Крав изби оръжието му.

Сангуайн се изправи с псувни и тръгна със залитане към клетката. Той натисна един от символите с ръка. Валкирия се изтърколи в очакване полето да ги обгърне, но символът угасна, а след него и всички останали. Вратата на клетката се отвори и Сангуайн се повлече в нея. Постави длан върху Гротескния и веригите го освободиха.

— Готово! — викна той.

Крав изръмжа към Скълдъгъри, ядосан от пропуснатата победа, и закрачи към клетката. Земята се разтвори под тях и Сангуайн взе със себе си Крав и останките на Гротескния.

Скълдъгъри вдигна пистолета си и отиде при Валкирия. Тя осъзна, че някой блъска по вратите. Нишката издържаше, но пред очите на момичето острието на една коса премина през вратата и се скри. Секачите си пробиваха път по грубия начин.

— Дай да видя. — Детективът й помогна да седне. Обхвана лицето й и повдигна брадичката й. По нея течеше кръв и Валкирия се постара да не преглъща. — Отвори уста.

Валкирия тръсна глава. Очите й бяха пълни със сълзи — отчасти заради шока, отчасти защото бе разстроена. Яростният удар на Сангуайн бе счупил не само зъба й.

Скълдъгъри я изправи. Въпреки болката, тя стискаше устни.

Двойните врати се разпаднаха и Турид Гилд влетя в Хранилището, обграден от двама Секачи. Видя празната клетка и прогърмя:

— Хванете ги!

Скълдъгъри хвана Валкирия за ръка и я повлече в лабиринта от рафтове. Един от Секачите скочи от място, прелетя над рафта и се приземи точно пред тях. Завъртя косата пред себе си, за да им препречи пътя. Скълдъгъри насочи въздушна струя към него, но той мина през нея. Събратът му вече бе почти зад тях.

Не можеха да си позволят да ги арестуват. Котвата бе у Диаблерията — следващият им ход щеше да е да намерят Флетчър Рен и да го отвлекат. Трябваше да избягат.

Скълдъгъри стреля от упор в гърдите на Секача пред тях. Униформата му го защити, но той се олюля назад, а детективът добави инерция с един прав ритник. Секачът падна по гръб и двамата го прескочиха.

Стигнаха до края на рафта, Скълдъгъри го подпря с рамо, грабна сферата-невидимка и го бутна на земята. Десетки артефакти се натрошиха по пода, вдигнаха се неестествени мъгли и се понесоха писъци като от десетки пуснати на свобода души. В суматохата Валкирия се приведе и последва Скълдъгъри през останалите рафтове към вратата. Гилд даваше яростни заповеди, пристигаха подкрепления.