Дерек Ланди - Безликите

Скейпгрейс достойно я игнорира.

— Къде ме водите? Стаите за разпит не са насам. Защо съм ви?

— Защото си страхотна компания.

Скейпгрейс почти се препъна, пребледня като овесена каша.

— Ще ме екзекутирате, нали?

— Няма да те екзекутираме — отвърна Скълдъгъри.

— Затова е цялата тая потайност. О, Боже, ще ме екзекутирате.

— Няма, обещавам.

— Но защо? Защо мен ще ме убивате? Страхувате се от мен, нали?

— Не точно.

Краката на Скейпгрейс омекнаха и се наложи Скълдъгъри да го подхване под мишница.

— Страхувате се от гнева ми — слабо промълви Убиецът на убийците.

Скълдъгъри го спря, разкопча белезниците и го сръчка с пръст.

— Бягай сега.

Скейпгрейс се извъртя към него възмутен.

— И защо!? За да можете да се позабавлявате? Това е жестоко!

— Няма да те екзекутираме — настоя Валкирия.

Скейпгрейс падна на колене.

— Моля ви, не ме убивайте.

— Трябваше друг да избера — поклати Скълдъгъри глава отчаяно.

— Просто искаме да разсеем някои хора — каза му Валкирия. — Трябва да им отвлечеш вниманието.

— Не искам да умра! — ридаеше Скейпгрейс.

— Вориен, сериозно, изправи се. Няма да те нараним.

— Само да обърна гръб и…

— Нищо няма да правим. Трябва да отвлечеш вниманието на няколко човека, не само заради нас. Това е и твоят шанс, да избягаш. Виж се. Нямаш белезници. Невредим си. Какво те спира просто да избягаш?

— Окей. — Скейпгрейс се изправи. — Значи просто тичам?

— Точно така.

— Ами ако…

Скейпгрейс стартира насред въпроса с надеждата да ги свари неподготвени.

— Не натам — каза Валкирия.

Скейпгрейс рязко спря и се обърна.

— Натам е пътят към ареста.

Скейпгрейс се ориентира, кимна и се върна.

— Само, защото ви помагам, не значи, че сме съюзници.

— Знаем — каза Скълдъгъри.

— Следващият път ще се опитам да ви убия.

— И това знаем.

— Как да се махна оттук?

— Право напред и после наляво. След това следвай носа си.

Скейпгрейс се обърна драматично и изръмжа:

— До нови срещи.

Той изтича до разклонението, погледна надясно, изпищя и се втурна наляво.

— Може би трябваше да му кажем, че ще го гонят Секачи — каза Скълдъгъри, докато наблюдаваха двамата пазачи, които изсвистяха след нещастния престъпник.

Точно преди да се вмъкнат в Хранилището, Валкирия видя как Секачите се мятат върху квичащия Скейпгрейс.

Скълдъгъри извади малка макара от джоба си и взе да я увива около дръжките на двойните врати.

— И това ще издържи? — скептично попита Валкирия.

— Това е Непоколебима нишка. Колкото повече натиск, толкова по-здрава е. Много е рядка. Казват, че е направена от стомашната лигавица на дракон-император преди повече от две хиляди години.

— Така ли?

— Ами не, просто е много издръжлива корда.

Когато се погрижи за вратата, Скълдъгъри закрачи навътре в огромното, тъмно Хранилище, където рафтовете скърцаха под тежестта на магическите предмети, отрупани по тях. В средата на стаята, където някога бе стояла Книгата на имената на пиедестал, сега имаше клетка от черна стомана с размерите на камионетка. Останките на Гротескния — глава и торс, увити в мръсни превръзки — висяха от дузина опънати вериги. По решетките на клетката тъмнееха издълбани символи, които обаче засветиха, когато двамата я доближиха.

— Не докосвай клетката — предупреди Скълдъгъри.

— Как ще я отворим?

— Така като гледам, много, много внимателно. Не владея езика на тези символи толкова добре, колкото Чайна, но ги познавам достатъчно добре, за да знам, че това е поле на смъртта. Ще убие всеки, който посегне отвъд решетките.

— Можем ли да го изключим?

— Ако знаехме кои символи да докоснем, да. За нещастие, ако не ги нацелим, полето ще се разшири и ще убие всичко в стаята.

— Теб ще те убие ли?

— Предвид, че вече съм мъртъв ли?

— Е? Серпин използва червената си ръка върху теб и не се случи нищо. Може би тук ще е същото.

— Ако знаех малко повече за това как съм се превърнал в жив скелет със страхотен вкус за дрехи, можех да се пробвам. Но като нищо това поле може да убие, какъвто живот е останал у мен.

— И как тогава ще вземем Гротескния?

Скълдъгъри застана пред един рафт.

— Все някъде тук трябва да има нещо, което да помогне.

Валкирия последва примера му и затършува сред артефактите, макар да нямаше представа какво търси, камо ли какво би могло да им помогне да отворят клетката.

Взе една дървена сфера, горе-долу с големината на две топки за тенис. Тънка, плитка резка минаваше по цялата й обиколка.