Дерек Ланди - Безликите

Уморяваше се. Твърде дълго спринтираха. Трябваше да забави, само за миг, но знаеше, че обграждащото ги пространство ще продължи без тях. Не й се нравеше смъртта чрез смазване, колкото и бърза да бе.

— Не предполагах, че ще продължи толкова дълго — надвика грохота Скълдъгъри. Той нямаше дъх, който да му свърши, нямаше и мускули, които да крещят на умряло в тялото му. Точно в момента Валкирия му завиждаше.

Палтото на момичето внезапно я дръпна назад — краищата му се бяха заклещили. Тя издърпа рязко ръце от ръкавите и го остави зад себе си, но не успя да запази равновесие. Скълдъгъри я сграбчи за ръката и почти я вдигна до себе си, като практически я дърпаше със същата скорост, с която допреди малко тя бе тичала. Тя отново стъпи стабилно и след миг пак тичаше сама.

И тогава ги посрещна ослепителна светлина и силно въздушно течение. Валкирия се подхлъзна на мокра трева и се просна по гръб. Грохотът рязко спря. Покрила устата си с ръце, Валкирия дишаше учестено и примижаваше срещу небето.

Скълдъгъри уви шала около челюстта си и нахлупи шапката си ниско над очните си кухини.

— Градината на възпоменанието. Като за изход на таен тунел не е най-незабележимото място, но не се оплаквам.

Валкирия изсумтя в съгласие. Той й помогна да се изправи. Побиваха я тръпки от студения въздух. Виждаха се само възрастни хора, които се разхождаха лежерно. Бяха пристигнали незабелязано. Прекосиха градината до портите.

— Имаме проблем — каза Скълдъгъри. — Освен няколкото очевидни, имам предвид. Бентлито е пред Убежището и няма да можем да си го върнем.

Тя изстена.

— Добрите новини са, че след като го потрошихме преди две години, се погрижих да се заредя с резервни коли. Имам една само на няколко минути пеша оттук.

Валкирия измърмори въпрос.

— Не, не е жълта — засмя се той. — Тази ще ти хареса, сигурен съм.

Стигнаха до малък парк зад една порутена сграда, а Валкирия се стараеше да крие кръвта от минувачите. На място ги чакаше един Форд Фиеста. Тя изгледа Скълдъгъри гневно.

— Е, мъничка е, да — кимна той.

Валкирия отново възрази безсловесно, но детективът поклати глава.

— Ще се изненадаш колко е маневрена. Няма скоростта, мощта и удобствата на Бентлито, но особено в градски условия, Фиестата е чудесна…

Момичето го прекъсна с нещо, което наподобяваше ръмжене, и той помисли малко преди да отговори.

— Да, и за това си права, като че ли. Малко е лилава, факт.

Гърбът й се преви от безнадеждност. Скълдъгъри извади ключа от скривалището му в ауспуха и отвори колата. Валкирия седна до него, закопча колана с пълна липса на ентусиазъм и Скълдъгъри запали.

— От първия път — радостно отбеляза той.

Излязоха от парка и се отправиха към кино Хибърниън. Лилавата напаст все пак бе по-добра от колата канарче, но не много. Поне хората не спираха и не й се смееха. Скоро Валкирия спря да й обръща внимание и обърна внимание на липсващия си зъб.

Паркираха на улицата пред киното. Скълдъгъри влезе пръв, за да провери дали не ги чака засада. Извика Валкирия с показалец и тя прекоси асфалта под начеващия дъжд. Първа премина през екрана и веднага тръгна към лазарета.

Флетчър се изперчи насреща й, отвори уста за някоя остроумност, но видя засъхналата кръв по лицето и ръцете на Валкирия и се ококори. Разминаха се безмълвно.

Кенспекъл седеше в една от лабораториите, пиеше чай и дъвчеше кифла. Когато ги видя, се размърмори, но млъкна, когато видя Валкирия. Досега тя гледаше да се държи, но притеснението по лицето на Граус й дойде в повече и момичето се разплака.

Скълдъгъри се отдръпна като ужилен, но Кенспекъл не загуби време.

— О, милата — внимателно рече той, — няма защо да плачеш, няма нищо. Я да видим какво е станало? Дай да погледна. Счупен зъб? Това ли е? Нищо работа, Валкирия. Половин час и си готова. Няма защо да се тревожиш.

Обикновено Валкирия би казала нещо, за да покаже, че не е толкова разстроена, но сега не можеше.

Кенспекъл хвърли изпепеляващ поглед на Скълдъгъри.

— Може да чакаш другаде, детективе. Наглеждай оня досадник, когото ми натресе и го пази да не счупи още нещо. Скоро ще ти я върна.

Скълдъгъри кимна и погледна Валкирия, сетне се отдалечи.

— Сега ще поправим усмивката, а? — обеща Кенспекъл и намигна. — Нямаш грижи.

Чайна седеше зад бюрото си и вписваше новите си придобивки в библиотечния каталог, когато Рем Крукс се натресе бесен в апартамента й. Толкова бе драматично, че тя почти повдигна вежда. Ако той имаше брадичка, вероятно в момента би я издал напред от гняв.