Дерек Ланди - Безликите

Изпаренията я достигнаха и подразниха носа й. Тя си пое неволно въздух и болката от липсващия зъб я накара да притисне разбитата си уста с две ръце. Тя замига усилено, за да се отърве от сълзите, които замъгляваха погледа й. Скълдъгъри тъкмо се скриваше в поредната редица рафтове. Тя се опита да стигне до него, но почти се сблъска с един Секач.

Очите зад шлема му оглеждаха обстановката. Валкирия стоеше неподвижно. Щеше да я види само след секунда.

Облечени в ръкавици ръце се появиха от сумрака зад Секача и го издърпаха назад.

Валкирия остана на място в очакване да избухне схватката, но нищо не се случи.

Гилд още се въртеше, бесен, близо до входа. Зад него се мерна някакво движение и там, където допреди секунда имаше Секач, сега нямаше нищо.

Момичето се примъкна бавно и предпазливо. Наближаваше вратата. Гилд спря с ръка един Секач и му наред да охранява прага.

Секачът извади косата си. Само той стоеше между Валкирия и вратата. Неестественият дим се разплиташе на струйки, пълзеше по пода и се вдигаше до тавана, пречейки й да вижда. Когато димът се поразнесе, Секачът го нямаше.

Скълдъгъри се показа от тъмнината и зачака пред входа. След малко той кимна и тя побърза да го стигне. Излязоха в коридора и започнаха да бягат.

Един смътно познат на Валкирия маг ги видя и разпозна, но нямаше време да реагира. Скълдъгъри измести въздуха и другият излетя назад. Свиха по левия коридор, далеч от най-оживените части на Убежището.

— Има друг изход — говореше Скълдъгъри, докато тичаха. — Мериторий ми каза веднъж за него. Само за спешни случаи. Гилд не го знае.

Озоваха се в голяма стая, оформена като овал, осветена само от една светлина. Най-външните й части тънеха в мрак. Тук Валкирия бе срещнала Старейшините за пръв път, преди две години.

Валкирия се обърна да затвори вратата и се сблъска с влитащия Рем Крукс. Държеше пистолет и Скълдъгъри бързо скъси разстоянието, заключи китката на Крукс срещу гърдите му. Крукс понечи да извика, но Скълдъгъри го прекъсна с дясно кроше. Крукс се олюля, Скълдъгъри го обезоръжи и събори.

Валкирия чу стъпки в коридора и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на партньора си. Той взе сферата-невидимка от костюма си и завъртя двете полусфери в срещуположни посоки. От процепа се изду безплътен балон, който накара въздухът да затрепти като мараня. Той обхвана Скълдъгъри, Валкирия и Крукс.

Турид Гилд спря пред вратата заедно с трима Секачи. Валкирия се опита да потуши болката в устата си и се приготви за сблъсък, но Скълдъгъри постави ръка на рамото й.

— Не могат да ни видят или чуят. Всичко магическо е скрито от тях.

Сферата в ръката му потракваше, докато двете полусфери малко по малко се връщаха в първоначалните си позиции.

— Помощ — слабо промълви Крукс. — Помощ.

Гилд обаче не го чуваше. Обърна се към Секачите.

— Сигурно са се върнали по пътя, от който са дошли. Искам охрана на изхода. Никой да не влиза и излиза, без да съм казал!

Секачите скочиха да изпълняват нарежданията. Крукс изстена нещастно и Скълдъгъри го изгледа.

— Не сме откраднали Гротескния, Рем. У Диаблерията е. Те стоят зад всичко. Джарън Галоу, може би някой на име Бату. Насочи разследването си натам.

— Ар… арестувани сте — изхленчи Крукс.

— Гилд работи с тях. Казал им е кой символ деактивира полето на смъртта. Не можеш да му вярваш. Можеш да вярваш само на Блис.

Сферата-невидимка изтрака за последно и балонът се сви в нея. Скълдъгъри я прибра и поведе Валкирия към тъмните крайчета на стаята и призова ярък пламък в дланта си.

— Правилният момент е най-важното — каза той. — Затичаме ли се, няма спиране, ясно?

Тя смотолеви нещо в смисъл на „да“. Скълдъгъри се понаведе и прошепна нещо, достатъчно тихо, за да не чуе Крукс:

— Още когато излезем, ще отидем при професор Граус да ти оправи зъба. Няма от какво да се тревожиш. — Тя пак измънка и той наклони съчувствено глава за миг. После посочи с кимване стената. — Докосни стената и се готви да бягаш.

Студеният камък се разтвори достатъчно широко, за да минат двамата.

— Сега!

Втурнаха се напред. Стената се затвори зад тях, а пространството пред тях се отвори. Плашещо бе да търчиш бясно към каменна преграда, но тъкмо преди да се ударят в нея, тя се разтваряше и се затваряше точно зад тях. Начинът им на придвижване й напомняше на пътуването с Били Рей Сангуайн към барон Венгос. Нито тогава й бе харесало, не й харесваше и сега.

Като че ли тичаха под наклон нагоре. Скълдъгъри бе угасил пламъка, за да пести кислорода, и двамата бягаха в пълен мрак. Валкирия отваряше крайчето на устата си, за да вдишва, и внимаваше въздухът да не попада върху дупката в зъбите й.