Дерек Ланди - Безликите

Стената се размърда с грохот и Администратора излезе. Тя се усмихна любезно:

— Боя се, че Върховния маг е твърде зает за разговори с когото и да било, но ако ми кажете по каква работа…

— Не сме тук за Гилд — отвърна Скълдъгъри. — Идваме, за да се видим с Блис.

— Съжалявам, г-н Плезънт, г-н Блис не е тук.

— Къде е?

— Страхувам се, че не мога да споделя тази информация.

— Нямаме време за това. Останките на Гротескния трябва да бъдат преместени незабавно.

За пръв път, откак Валкирия познаваше Администратора, жената се намръщи.

— Откъде знаете за това? Преместването на Гротескния е засекретена операция, г-н Плезънт. Само двама души в Убежището знаят за нея.

— Тези двама души сте вие и Върховния маг, нали? Защо му е да мести тялото?

— Местим предмети през цялото време, за по-добро съхранение, за освобождаване на място или за други подобни цели. Нищо необичайно не е.

— Кога ще стане преместването?

— Не мога…

— Къде ще го местите?

Администратора се понаежи.

— Не знам. Върховния маг ще инструктира ескорта лично.

— Колко ще е голям ескортът?

— Нямам намерение да…

— Нека позная. Гилд не иска да привлича внимание, затова ще е малък. Двама-трима Секачи, нали? В брониран микробус?

— Върховния маг ме увери, че ще са напълно достатъчни.

— Микробусът ще бъде атакуван.

— И защо бихте го направили? — присви очи жената.

— Ние няма да го атакуваме — каза й Скълдъгъри. — Но ще се наложи да откраднем Гротескния.

Последва кратка пауза и Администратора се обърна да избяга. Скълдъгъри вдигна ръка. Валкирия почувства слабите въздушни вълни, които се насочиха към Администратора и заключиха главата й в мехур от вакуум. Тя се опита да диша и се запрепъва напосоки. Скълдъгъри я подхвана преди да падне.

— Много съжалявам — промълви той.

Валкирия щракна с пръсти и вдигна под носа на Фил Линот огненото кълбо в ръката си.

— Ако пуснеш алармата, ще те разтопя.

— Няма нужда — отвърна восъчната фигура. — Комуникационната ми връзка е само с Администратора. Все обещават да я разширят към всички други в Убежището, но все не го правят. Стига да се справям с отварянето и затварянето на вратата, явно не им трябва да знаят за мен.

Скълдъгъри внимателно остави на земята несвестния Администратор.

— Ще се събуди след няколко минути — каза той. — Моля, извини й се от мое име.

Стената зад тях започна да се затваря, но те се шмугнаха, преди да останат отвън.

— Добър опит — подвикна Валкирия.

Фигурата на Линот сви рамене. Точно преди каменната плоча да се затвори, Валкирия го чу как запява „Killer on the Loose“. Любима песен на баща й.

Скълдъгъри слизаше пред нея по стълбището.

— Как ще излезем обратно? — попита тя. — И така ще сме достатъчно подозрителни, а какво остава с Гротескния на гръб?

— Няма да се върнем по същия път.

— Но това е единственият вход.

— Но не е единственият изход.

Позабавиха ход на последните няколко стъпала и пристъпиха във фоайето. Скълдъгъри закрачи спокойно. Валкирия го следваше с подкосени крака. Секачите ги следваха с погледи, но не помръднаха.

Валкирия и Скълдъгъри минаха през вратите в другия край на помещението и тръгнаха по коридора все едно си бяха у дома. Привличаха вниманието на изненадани магьосници, но никой не ги спря. Напуснаха главния коридор и завиха по малките, като вече бързаха.

Наближава Затвора на Убежището, където бяха някои от най-извратените престъпници в света. Скълдъгъри понякога разказваше за тях. Серийни убийци, масови убийци, социопати и психопати от всякаква порода висяха в омагьосаните клетки. Валкирия си въобрази, че злото се просмуква през вратата на Затвора, и потръпна.

Очакваше ги Хранилището, огромната стая, където Убежището пазеше мистични и вълшебни предмети, както и останките на Гротескния. Но днес, за разлика от всеки друг път, двама Секачи пазеха входа. Скълдъгъри и Валкирия се скриха в един от съседните коридори.

— Добре — каза той, — това е добре.

— Добре? Кое? Какво му е добрето?

— Щом Секачите пазят стаята, значи Гротескния е още тук. Имаме малко време. Сега ни трябва нещо за отклоняване на вниманието.

— Може да освободим някой от престъпниците и да ги оставим да го гонят.

— Сериозно ли искаш да пуснеш на свобода сериен убиец-магьосник?

— Правех си майтап… — опита да се защити момичето.

— … Всъщност, това не е лоша идея. Но не ни трябва човек от Затвора. Твърде са опасни. Някой в предварителния арест обаче ще свърши работа.