Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

— Нека бъдат камили тогава — изсумтя Бруенор и подозрително изгледа едрото животно. — Каквото и да е, стига да ни свърши работа!

Сали Далиб нетърпеливо потри ръце.

— Което ви трябва…

Бруенор вдигна ръце, за да прекъсне възбудения търговец:

— Знаем, знаем!

Сали Далиб прошепна нещо на помощника си, който незабавно хукна да изпълни нарежданията му, после поведе четиримата приятели през подобните на лабиринт улички на Мемнон. Изглеждаше, сякаш изобщо не откъсва крака от земята, докато си проправя път през тълпите от хора, ала въпреки това се движеше толкова бързо, че приятелите едвам смогваха да не изостават. Пръстите му не спираха неспокойния си танц нито за миг, но иначе изглеждаше съвсем безобиден и четиримата бяха по-скоро развеселени, отколкото разтревожени.

Най-сетне спряха пред една голяма шатра в западната част на града, квартал, който бе прекалено мизерен дори за представите на град като Мемнон. Зад шатрата Сали Далиб откри онова, което търсеше:

— Камили! — тържествено обяви той.

— Колко искаш за четири? — рязко попита Бруенор, който нямаше търпение да приключат със сделката и да продължат към Калимпорт.

Търговецът сякаш не го разбра.

— Каква е цената?

— Цената? — повтори Сали Далиб.

— Иска ние да му предложим цена — досети се Кати-Бри.

Дризт също мислеше така. В Мензоберанзан, подземния град на своя народ, неведнъж бе виждал търговците да използват подобни хитрини. Те караха купувача (особено, ако той не знаеше много за онова, което се канеше да купува) пръв да назове цената и така често вземаха многократно повече, отколкото струваше стоката в действителност. А ако купувачът предложеше прекалено малко, търговецът винаги можеше да назове истинската цена.

— Петстотин златни монети за четири животни — рече Дризт, сигурен, че животните струват поне два пъти повече.

Пръстите на Сали Далиб отново подхванаха неспокойния си танц, а в бледите му сиви очи припламна искра. Дризт вече се бе приготвил да изслуша възмутената му тирада и да чуе истинската цена, когато търговецът внезапно се успокои и се ухили широко.

— Дадено! — отсече той.

Дризт прехапа езика си миг преди отговорът, който вече си бе приготвил, да излезе от устата му под формата на нечленоразделни звуци. Той хвърли любопитен поглед на Сали Далиб, но си замълча и започна да отброява пари от кесията, която Дюдермонт му бе дал.

— Ще получиш още петдесет, ако ни уредиш керван за Калимпорт — обади се Бруенор.

Сали Далиб се замисли, разтърквайки едва наболата черна брада по бузите си.

— Керван точно тръгнал — отвърна той. — Още може да го хване, ама трябва побърза. Друг керван тръгва чак след седмица.

— Право на юг! — щастливо се провикна Бруенор.

— Юг? — избъбри Сали Далиб. — Ха-ха-ха-ха-ха! Не бива ходи на юг! Само крадци дебнат на юг!

— Калимпорт се намира на юг — в гласа на Бруенор се долавяше явно подозрение. — Значи и пътят трябва да отива на юг.

— Път за Калимпорт отива на юг, да — съгласи се търговецът. — Но който умен, той тръгне на запад, по най-добро път.

Дризт му подаде кесийка със злато и попита:

— Как да хванем кервана?

— Върви на запад — отвърна Сали Далиб и пусна кесийката в джоба си, без дори да си направи труда да провери колко злато има вътре. — Лесно настигнете, отнеме само час. Следва знаци и лесно открие.

— Ще трябва да се запасим с доста неща — отбеляза Кати-Бри.

— В керван всичко има. Там най-добро място да купи какво иска. Сега трябва тръгва. Трябва ги настигне, преди керван завие на юг, по Търговски път.

Без да се бави повече, Сали Далиб им помогна да си изберат животни: голяма едногърба камила за Уолфгар, едно двугърбо животно за Дризт и две по-дребни за Бруенор и Кати-Бри.

— Не забравя, приятели — напомни им той, когато четиримата възседнаха камилите и се приготвиха да тръгват. — Което вас трябва…

— … Сали Далиб го има — в хор довършиха те вместо него.

Търговецът отново се ухили широко, разкривайки всичките си зъби, и се скри в шатрата.

— Мислех, че ще се пазари повече — отбеляза Кати-Бри, докато отиваха към първия пътепоказател, мъчейки се да свикнат със скованата походка на камилите. — Можеше да вземе още за животните.

— Значи са крадени — изсмя се Бруенор — това беше повече от очевидно.

Ала Дризт не беше толкова сигурен:

— Търговец като него би се опитал да вземе най-добрата цена дори и за крадени стоки — рече той. — Пък и от онова, което знам за подобна търговия, ми се струва, че трябваше да преброи златото, преди да го прибере.