Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Бруенор погледна към дъщеря си и ахна при вида на суровото изражение, изписало се на лицето й.

— Момичето е право! — заяви той и също скочи от камилата си. — Не мога да се бия, покачен връз таз’ проклета твар!

Щом тупна на земята, джуджето побърза да отвори раницата си и извади две шишета с мазнина.

Уолфгар също последва примера му с намерението да използва тялото на камилата като щит, ала се оказа, че не е включил в сметките си още един враг — самото животно. Още преди да успее да стъпи добре на земята, злобното същество се обърна към него и впи плоските си зъби в рамото му.

Таулмарил и лъкът на Дризт изпращаха стрела след стрела към редиците на конниците, ала въпреки това нападателите продължаваха да се приближават — време бе за нова тактика. Дризт реши да се възползва от страховитата слава на своя народ и като свали магическата маска от лицето си и отметна качулката на плаща си назад, скочи върху гърба на своята камила и се изправи, здраво стъпил върху двете й гърбици. Ездачите, които бяха най-близо до него, рязко спряха, ужасени от неочакваната поява на Мрачния елф.

Останалите конници, все още по-многобройни от противника си, продължиха настъплението.

Уолфгар изумено зяпна своята камила, после с всички сили стовари огромния си юмрук право между очите й. Зашеметеното животно чинно пусна ръката му и извърна замаяната си глава.

Само че Уолфгар още не бе свършил с подлото същество. Забелязал, че трима конници се насочват към него, той реши да изправи единия си враг срещу останалите. Застана под камилата и като напрегна яките си мускули, я повдигна от земята и я запрати право в средата на малката групичка конници. После бързо отскочи назад, точно навреме, за да избегне лавината от коне, ездачи, камили и пясък, която се изтърколи покрай него.

Миг по-късно, стиснал Щитозъб в ръка, младежът скочи сред падналите конници и размаха магическия чук, преди тримата разбойници да успеят да разберат какво става.

Двама конници успяха да си пробият път между двете по-малки камили, които бяха останали без ездачи, и се насочиха към Бруенор. Само че Дризт беше по-бърз — преди разбойниците да успеят да направят каквото и да било, пред тях се появи облак от черен мрак и им препречи пътя. Двамата мъже се опитаха да спрат, ала не успяха и се врязаха право в магическата тъма на елфа.

Това бе напълно достатъчно за Бруенор. Без да се бави и миг, той поднесе огнивото си към няколкото намазнени парцала, които държеше в ръка и, когато те пламнаха, ги запрати към черния облак.

Магията на Дризт бе толкова могъща, че скри дори кълбата горящи парцали, ала по писъците, които се разнесоха откъм черния облак, Бруенор разбра, че е улучил.

— Задължен съм ти, елфе! — провикна се джуджето. — Хубаво е отново да се бием рамо до рамо!

— Зад теб! — извика Дризт вместо отговор — точно в този миг един конник заобиколи черния облак, в който горяха другарите му, и препусна право към джуджето.

Бруенор светкавично се сви на кълбо и вдигна златния щит над себе си.

Конят не успя да спре, препъна се и запрати ездача си на земята.

Жилавото джудже незабавно скочи на крака и тръсна глава — ушите му бяха пълни с пясък. Когато възбудата от битката отшумеше, сигурно цялото му тяло щеше да бъде натъртено от копитата на коня, ала единственото, което Бруенор усещаше сега, бе сляпа ярост. Вдигнал високо секирата си, той се нахвърли върху конника, който тъкмо се изправяше на крака.

В мига, в който Бруенор стигна до разбойника и замахна с митралната брадва, над рамото му профуча сребристо сияние и мъжът рухна мъртъв. Повлечен от силата на замаха си, Бруенор не успя да спре навреме, прекатури се през тялото на убития си противник и падна по очи на земята.

— Следващия път предупреждавай! — извика той на Кати-Бри, плюейки пясък на всяка дума.

Кати-Бри дори не го чу — сега не й беше до това. Докато пускаше стрелата към противника на Бруенор, тя чу конски тропот зад гърба си и светкавично се приведе. Точно навреме, за да избегне закривения меч, който изсвистя край главата й, но успя само да пореже връхчето на ухото й. Миг по-късно, разбойникът, който я бе нападнал, вече се отдалечаваше в галоп.

Кати-Бри тъкмо се канеше да изпрати една от сребърните си стрели след него, когато видя, че изотзад се приближава още един разбойник, този път с копие и тежък щит в ръка.

Кати-Бри и Таулмарил се оказаха по-бързи. Само за миг момичето постави нова стрела в тетивата и я запрати към нападателя си. Тя се вряза в щита на разбойника, разцепи го надве и събори безпомощния мъж от седлото… право в лапите на смъртта.