Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Бруенор запази шеговитите забележки за себе си. Очевидно бе, че връзката, която се бе зародила между лейди Алустриел и Дризт, става все по-силна с всеки изминал ден.

— Ще ти го върна, лейди — обеща той и го стисна още по-здраво, после се обърна и се накани да се присъедини към Харкъл, който вече седеше в колесницата.

— Не се бавете! — рече Алустриел. — Ще имат нужда от вас още преди да е свършил този ден!

— Почакайте! — чу се в този миг нечий вик.

Тримата се обърнаха и видяха Кати-Бри, облечена за път и преметнала през рамо Таулмарил, магическия лък на Анариел, който бе спасила от разрухата на Сребърните зали. Младото момиче дотича до тях и застана пред колесницата.

— Нали не си мислеше да ме оставиш тук? — обърна се тя към Бруенор.

Джуджето не смееше да я погледне в очите. В действителност беше възнамерявал да тръгне, без дори да се сбогува с дъщеря си.

— Ха! — изсумтя той. — Ти само щеше да се опиташ да ме спреш!

— Никога не бих направила подобно нещо! — сопна се Кати-Бри. — Мисля, че решението, което си взел, е правилно. Ала ще направиш още по-добре, ако се отместиш и ми направиш място да седна!

Бруенор поклати глава.

— Имам също толкова право да тръгна след тях, колкото и ти! — възкликна Кати-Бри.

— Ха! — изсумтя Бруенор отново. — Дризт и Къркорещия корем са най-скъпите ми приятели!

— Те са и моите най-скъпи приятели!

— А Уолфгар ми е като син! — продължи Бруенор, убеден, че този път момичето няма да има какво да отвърне.

— За мен ще бъде още по-близък, ако се върне жив от южните земи!

Кати-Бри дори не му напомни, че именно тя го бе запознала с Дризт — бездруго вече беше оборила всичките му възражения.

— Отмести се, Бруенор Боен чук, и ми направи място! Ако нещо им се случи, ще загубя не по-малко от теб, така че хич и не се опитвай да ме разубеждаваш!

— Ами армиите? — попита Бруенор.

— Магьосниците ще се погрижат за тях. Няма да тръгнат към залите, докато не се върнем, или поне докато не свърши зимата.

— А какво ще стане, ако отидете и двамата и не се върнете? — намеси се Харкъл.

Той замълча за миг, оставяйки ги да вникнат в думите му, после продължи:

— Вие сте единствените, които знаят пътя!

Бруенор видя отчаянието, което се изписа по лицето на Кати-Бри и разбра колко силно е желанието й да дойде с него. А и беше напълно права да го иска, знаеше джуджето — тя щеше да загуби не по-малко от него, ако преследването на Ентрери не завършеше така, както им се искаше. Без дори да усети как, Бруенор вече бе заел страната на Кати-Бри и искаше тя да дойде с него.

— Лейди Алустриел знае пътя! — възкликна той и посочи към нея.

Алустриел кимна.

— Така е — отвърна тя. — И на драго сърце ще го покажа на войните ти. Ала в колесницата има място само за двамина.

Въздишката на Бруенор бе по-силна и от тази на самата Кати-Бри. Той безпомощно сви рамене и меко рече:

— По-добре остани. Обещавам да ги доведа живи и здрави!

Кати-Бри обаче нямаше намерение да се отказва толкова лесно.

— Когато дойде време да се биеш, а то със сигурност ще дойде, нима предпочиташ да имаш до себе си Харкъл с неговите магии, отколкото мен и Таулмарил?

Само един поглед към Харкъл бе напълно достатъчен, за да убеди Бруенор в правотата на Кати-Бри. Стиснал поводите на конете, магьосникът всячески се мъчеше да накара забралото на шлема си да стои на челото му. Най-сетне, когато видя, че няма изгледи да успее, той се отказа и килна глава назад така, че да вижда какво става изпод шлема му.

— Ей там — обади се Бруенор, — изпуснал си парченце от него. Затуй не ще да стои, както трябва.

Харкъл се обърна и видя, че джуджето сочи нещо, което се търкаляше на земята зад колесницата. Той скочи от мястото си и отиде да види какво му показва Бруенор.

Магьосникът се наведе, за да погледне непознатия предмет отблизо, ала тежестта на сребърния шлем (всъщност шлемът принадлежеше на някакъв братовчед на Харкъл, който бе доста по-едър от него) го повлече напред и го запрати по очи на земята. Без да се бави и миг, Бруенор помогна на Кати-Бри да скочи в колесницата.

— Да му се не види! — нещастно възкликна Харкъл. — Така ми се искаше да дойда!

— Сребърната лейди ще ти направи друга колесница — опита се да го утеши Бруенор.

Харкъл погледна към лейди Алустриел.

— Още утре сутрин — съгласи се тя развеселено.

После, ставайки отново сериозна, тя се обърна към Бруенор:

— Ще можеш ли да управляваш колесницата?

— Не по-зле от него, тъй мисля! — заяви джуджето и сграбчи огнените юзди. — Дръж се здраво, момиче! Трябва да прекосим половината свят!