Младежът изруга наум и кръстоса ятаганите пред себе си с върховете надолу, за да парира удара на мечовете. Но когато трябваше да пресрещне оръжията на Зак, Дризт се поколеба, подтикван от вътрешен импулс, и отскочи встрани, което му коства болезнен удар от вътрешната страна на бедрото. Отвратен, той захвърли ятаганите си на пода.
Зак също отскочи назад. Държеше мечовете си отпуснати надолу и изглеждаше наистина смутен.
— Не трябваше да пропускаш този ход — без заобикалки му каза той…
— Това париране не е правилно — отвърна Дризт.
В очакване на някакво обяснение, Зак допря върха на меча си в земята и се подпря на оръжието. В миналото той би наранил, дори убил ученик за такова безочливо поведение.
— Кръстосването на остриетата отблъсква атаката, но каква е ползата от това? — продължи Дризт. — Когато маневрата приключи, острието на моя ятаган остава насочено надолу и е прекалено ниско, за да предприема ефективна атака срещу теб, а ти имаш възможността да отскочиш назад и да се измъкнеш.
— Но така ще отблъснеш моето нападение.
— Само за да последва друго — спореше момчето. — Най-доброто положение, което мога да се надявам да заема след „долно кръстосване“ е изравнената позиция.
— Да… — потвърди Зак без да разбира проблема на своя ученик с това разиграване.
— Спомни си на какво си ме учил! — изкрещя Дризт. — „С всеки ход трябва да се печели предимство“ — постоянно ми го повтаряш, но аз не виждам къде е предимството в използването на „долно кръстосване“.
— Така ти е изгодно и ми цитираш само първата част на урока — също толкова ядосан го сгълча Зак. — Или довърши фразата, или въобще не я използвай! „С всеки ход трябва или да се печели предимство, или да се избегне неизгодна позиция.“ С това кръстосване отблъскваш двойните удари под кръста! Твоят опонент вече е имал предимство, за да се реши да предприеме такъв дързък и нападателен ход най-доброто, което можеш да сториш в такава ситуация, е да изравниш позициите.
— Парирането не е правилно — инатеше се Дризт.
— Вдигни оръжията — изръмжа Зак и пристъпи заплашително към момчето.
То не реагира и Закнафейн се нахвърли с мечовете срещу него.
Дризт се наведе, претърколи се, сграбчи ятаганите и се изправи, за да посрещне атаката. Чудеше се, обаче, дали това бе поредният урок или истинско нападение.
Повелителят на меча яростно го притисна, нанасяше удар след удар, а момчето отстъпваше назад — въртеше се в кръг. То се отбраняваше достатъчно добре, за да забележи познатия елемент в атаките на учителя — те идваха ниско отдолу, много по-често изтласкваха и издигаха основата на ятаганите на младежа, отколкото остриетата им.
Дризт осъзна, че Зак е решил да подкрепи думите си с доказателства. На лицето му беше изписана такава ярост, че момчето не знаеше на какво е способен неговият учител. Ако се окажеше прав, дали щеше да го промуши отново в бедрото? Или в сърцето? Зак нанасяше удари отгоре, отдолу и момчето зае твърда позиция.
— Двоен удар под кръста! — изрева Повелителят на меча и се хвърли напред.
Дризт беше готов да го посрещне. Изпълни „долно кръстосване“ и самодоволно се ухили, когато чу звънтенето на елмаза — на ятаганите, пресичащи пътя на мечовете. После продължи само с една ръка. Мислеше си, че по този начин може да отклони и двата меча на своя учител. Сега, когато парираше само с едно оръжие, Дризт го размаха в отклоняващи противоудари.
Докато той сменяше ръката си, Зак забеляза една маневра, една уловка. Беше подозирал, че момчето може да я използва. Учителят спусна по-близкия си меч към земята до париращото оръжие на младия До’Урден. Дризт се опита да се противопостави, да удържи тежестта на ятагана си, но загуби равновесие. Успя да се задържи, преди да е паднал съвсем, макар че кокалчетата на пръстите му докоснаха каменния под. Още вярваше, че Зак се е хванал натясно в капана и, че може да завърши великолепното си изпълнение. Момчето прекрачи леко напред, за да заеме стабилна позиция.
Повелителят на меча се строполи на пода и се опита се да избегне извилия се в дъга ятаган. Претърколи се само веднъж и заби тока на ботуша си в свивката на коляното на Дризт. Преди да е усетил какво става, младежът лежеше по гръб на земята.
Зак рязко наруши собствената си инерция и скочи на крака. Зашеметеният Дризт не разбра кога мрачният елф се надвеси над него и опря върха на меча си в гърлото му. Беше болезнено и оттам се проточи малка струйка кръв.
Читать дальше