Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Роди го погледна внимателно през рамо.

— Ако искаш да хванеш елфа, вървиш в грешна посока — заяви самодоволно елфидът.

Малко по-късно Роди се отклони към стръмните склонове на юг от долината на Монтолио и наблюдаваше как пазителя и тъмнокожия му гост вършат своите задължения.

— Добър-лов! — пожела му Тифанис, а после се върна обратно при Кароак, огромният вълк, който миришеше по-добре от този човек.

Заплененият от далечната сцена Роди почти не забеляза изчезването на куиклингът.

— Ще си платиш за лъжата, пазителю — измърмори той през зъби. Зла усмивка се разля по лицето му, когато започна да обмисля начините за залавяне на двамата приятели. Щеше да е деликатна задача. Но пък работата с Граул винаги беше такава.

Пратеникът на Монтолио се върна два дни по-късно със съобщение от Ясреборъката. Свирчо се опита да разкаже отговора на пазителя, но раздразнителният бухал беше абсолютно неподходящ за предаването на толкова дълъг и сложен разказ. Объркан и без да има друга възможност, Монтолио връчи писмото на Дризт и каза на елфа да го прочете високо и бързо. Дризт, който още не се бе усъвършенствал в четенето, разбра за какво става въпрос, едва след като бе прочел няколко реда. Бележката допълваше разказа на Ястреборъката Чучулига за това какво се бе случило в Малдобар и при последвалото преследване. Версията и се приближаваше доста до истината, оневинявайки Дризт и посочвайки баргестите като истинските убийци.

Облекчението, което изпита елфът, бе толкова голямо, че почти остана без дъх, когато трябваше да прочете за удоволствието и признателността на Ястреборъката Чучулига, че „достойният елф“ е попаднал при Монтолио.

— Накрая ще получиш онова, което си заслужил, приятелю — бе всичко, което Монтолио можеше да каже.

Уроците продължаваха добре. Старият пазител бе узнал за тежкия емоционален товар на елфа, а Дризт навлизаше в чудесата на естествения свят по-добре от всеки друг, който Монтолио бе срещал. Но той усещаше, че нещо все още тревожи приятеля му, макар че нямаше никаква представа какво може да е то.

— Всички хора ли чуват така добре? — попита го един ден Дризт, докато извличаха един огромен паднал клон от долината. — Или просто твоят слух е дарба, която компенсира слепотата ти?

Откровеността на въпроса притесни Монтолио само за миг, докато осъзнае объркването на елфа, неудобството, причинено от неспособността му да разбере човешките способности.

— И дали слепотата ти не е хитрост, уловка, която използваш, за да спечелиш предимство? — продължи неумолимо Дризт.

— И какво, ако е? — попита безцеремонно Монтолио.

— Значи е добра, Монтолио ДеБруши — отвърна Дризт. — Със сигурност ти служи срещу враговете… а и срещу приятелите. — Думите прозвучаха горчиво на Дризт и той подозираше, че гордостта му го е заслепила.