Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Чучулигата огледа клисурата. Пазителката предполагаше, че ще може да се изкачи по стената й, но когато погледна към клетия Фрет разбра, че ще трябва да се изкачат по пътеката, да изминат разстоянието по-дълго от цяла миля.

— Ти оставаш тук — нареди на Габриел тя.

Непоколебимият мъж кимна и зае отбранителна позиция между няколко големи камъка, докато Чучулигата, Роди и Фрет се отправиха нагоре.

По средата на единствената криволичеща пътека, водеща към върха на клисурата, те срещнаха Дарда, другият войн от отряда. Набитият мускулест мъж почесваше наболата си брада и разглеждаше някакъв предмет, който приличаше на стоманен плуг.

— Това е на Тисълдаун! — извика Роди. — Виждал съм го във фермата. Счупен е, трябваше да се поправи!

— А какво прави тук горе? — попита пазителката.

— И защо по него има кръв? — добави Дарда и им показа петната по вдлъбнатата повърхност на плуга. Войнът погледна към дъното на пролома, после отново разгледа металния инструмент. — Някое клето създание се е ударило в него доста силно — замисли се на глас той, — а после е полетяло надолу в клисурата.

Всички втренчиха погледите си в пазителката, когато тя отметна гъстата коса от лицето си, обхвана брадичка с деликатната си, но силна ръка и се замисли, опитвайки се да намери ключа към тази нова загадка.

Уликите обаче, бяха прекалено малко. Само след миг тя вдигна отчаяно ръце и тръгна нагоре по пътеката. На края на клисурата, пътят се извиваше в друга посока и отдалечаваше от отвесната стена, но Чучулигата тръгна по самия край на дълбоката пропаст и стигна до мястото, намиращо се точно над скалите, при които бяха оставили Габриел. Войнът веднага забеляза пазителката и помаха, за да я успокои, че долу при него всичко е спокойно.

— Елате — помоли ги Келиндил и ги поведе към пещерата.

Веднага щом съзря кръвопролитието във вътрешното помещение, Чучулигата успя да си отговори на някои въпроси. В този миг, Фрет забеляза аленокожия гигантски труп в залата и извика:

— Невръстен баргест!

— Баргест ли? — озадачено попита Роди МакГрисъл.

— Разбира се — възкликна джуджето. — Това обяснява огромният вълк в пролома.

— Умрял е преди края на трансформацията — добави Дарда. — Множеството рани и ударът в земята са го убили.

— Баргест? — отново попита Роди, ала този път гласът му прозвуча доста раздразнено — едрият планинец не обичаше да го изключват от разговора, особено когато не можеше да проумее за какво точно става дума.

— Това е същество от друго измерение — обясни Фрет. — Твърдят, че е от Геена. Баргестите изпращат невръстните си деца в други измерения и светове, понякога дори и в нашия, за да се хранят и растат… — изведнъж джуджето млъкна, замисли се и промълви: — За да се хранят — наблегна на думите си то, обръщайки се към всички.

— Жената в хамбара! — спокойно промълви Ястреборъката Чучулига.

Членовете на отряда закимаха, съгласни с новите разкрития, но свъсеният МакГрисъл упорито продължаваше да подкрепя своята теория.

— Мрачният елф я е убил! — изръмжа той.

— В теб ли е счупеният ятаган? — попита пазителката.

Роди извади острието от една от многото си кожени дрехи.

Чучулигата взе оръжието и се наведе, за да огледа мъртвия баргест. Ятаганът отговаряше безпогрешно на раните на чудовището, особено на фаталната, нанесена в гърлото му. Жената се изправи, обърна се към МакГрисъл и вдигна ятагана:

— Твърдиш, че мрачният елф има две такива остриета — отбеляза тя.

— Кметът каза така — поправи я Роди. — А той го е чул от разказа на Конър, синът на Тисълдаун. Когато аз видях мрачния елф — натърти едрият планинец и прибра оръжието, — той имаше само един ятаган, този, с който е убил семейството на Тисълдаун!

Грубият МакГрисъл съвсем умишлено забрави да спомене, че мрачният елф наистина размахваше само един ятаган, но на колана си имаше не една, а две ножници.

Ястреборъката поклати подозрително глава.

— Мрачният елф е убил този баргест — каза тя. — Раните му са нанесени с подобно оръжие. Предполагам, че с другото острие, съответстващо на това, което е у теб сега. Ако погледнеш гоблините в преддверието, ще забележиш, че гърлата им са прерязани с ятаган, извит ятаган.

— Също като раните на Тисълдаун! — изръмжа Роди.

Чучулигата реши, че най-добре ще е да премълчи новите си предположения, но Фрет, който ненавиждаше едрия планинец, изрази на глас мислите на всички присъстващи, с изключение на МакГрисъл.