Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Приятели? — попита с надежда Пиводън.

Дризт почувства облекчение, че е избегнал битката, но предложението на великана го настрои скептично. Бандата на гнолите му бе предложила почти същото и това бе довело до пагубен край, а и този великан очевидно бе свързан с чудовищата, убили фермерското семейство.

— Приятели, но с каква цел? — попита неуверено мрачният елф, с напразната надежда, че това същество може да се ръководи от принципите си, а не от жаждата за кръв.

— Да убиваме — отвърна Пиводън сякаш отговорът бе очевиден.

Дризт изръмжа и яростно отметна глава назад, а гъстата му, бяла коса диво се развя. С рязко движение елфът посегна към ятагана си, без да се замисля дали кракът на великана е попаднал в примката на неговия капан.

— Ще те убия! — изрева Пиводън, забелязал неочаквания обрат на събитията, после вдигна сопата си за удар и направи огромна крачка напред, крачка, препъната от жилавия клон, увил се като змия около крака му.

Дризт се замисли дали да нападне великана. Напомни си, че капанът му е проработил и че той самият, в сегашното си състояние, едва ли би могъл да оцелее в битка с огромното същество.

Пиводън погледна към крака си и изрева от ярост. Клонът не беше най-здравата примка, а и не бе особено стегнат — ако се наведеше планинският великан можеше с лекота да се освободи, но огромното същество не се славеше със своята интелигентност.

— Ще те убия! — отново изрева великанът и с все сила ритна с крак, за да махне ужасния клон от крака си.

Задвижена от силата на удара, огромната скала, скрита в гъсталака и завързана за другия край на клона, полетя напред и се заби в гърба на великана.

Пиводън се канеше да изреве за трети път, но от гърдите му се изтръгна само свистящ въздух.

Тежката сопа падна на земята, а великанът, притиснал с ръка кръста си, се отпусна тежко на едно коляно.

Дризт се поколеба за миг — не знаеше дали да избяга или да го убие. Не се страхуваше за себе си, великанът нямаше скоро да тръгне по следите му, но не можеше да забрави зловещото му изражение, когато бе заявил, че иска да убиват заедно.

— Колко още семейства искаш да убиеш? — попита Дризт на езика на мрачните елфи.

Пиводън не разбра думите му, само изсумтя и изръмжа от болка.

— Колко? — попита отново Дризт, очите му се присвиха заплашително, а ръката му стисна здраво дръжката на ятагана.

Ударът му беше светкавичен и силен.

Бенсън Делмо беше безкрайно щастлив, когато помощта от Сундабар — Ястреборъката Чучулига, тримата и войни и мъдрото джудже Фрет — пристигнаха привечер на същия ден. Кметът им предложи да хапнат и да си починат, но Чучулигата чу за кръвопролитието във фермата на Тисълдаун и веднага се отправи към местопрестъплението, заедно с другарите си, следвани от Делмо, Роди МакГрисъл и още няколко любопитни фермери.

Когато пристигнаха в отдалечената ферма, тя остана много разочарована. Важните улики бяха погребани под стотици други следи, а много от предметите в къщата, дори и труповете, бяха пипани и премествани. Въпреки това пазителката и опитните и другари обиколиха методично наоколо, опитвайки се да разберат колкото се може повече за отвратителните убийства, станали в къщата.

— Неразумни хора! — сгълча фермерите Фрет, когато тя и останалите привършиха с огледа на местопрестъплението. — Сами сте помогнали на враговете си!

Няколкото от мъжете, включително и кмета на Малдобар, се огледаха виновно наоколо, но Роди изръмжа и се надвеси над спретнатото джудже. Чучулигата побърза да се намеси.

— Унищожили сте някои улики, когато сте били тук по-рано — спокойно обясни на кмета тя, после пристъпи между Фрет и едрия планинец. Беше чувала много истории за МакГрисъл и репутацията му — мъжът се славеше като непредсказуем и избухлив.

— Не знаехме… — опита се да обясни Делмо.

— Разбира се, че не сте — отвърна пазителката. — На ваше място всеки би постъпил така.

— Всеки аматьор — отбеляза Фрет.

— Да си затваряш устата! — изръмжа МакГрисъл. Кучето му също оголи зъби и заръмжа.

— Успокой се, добри човече — помоли го пазителката. — Имаме си достатъчно врагове извън Малдобар, не ни трябват и тук.

— Аматьори? — закрещя планинецът. — Преследвал съм стотици врагове! Научих достатъчно за този мрачен елф, за да го намеря.

— Сигурен ли си, че е бил мрачен елф? — попита с искрено съмнение Чучулигата.

Роди кимна и един фермер, застанал наблизо, извади счупения ятаган.